Римляни 7 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 7	коментар
¹ Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?	Очаква се слушателите за знаят какво е „закон“. А законът владее над човек, само доато човекът е жив. (а ние сме умрели). Пояснение. Какво означава „законът да владее над човека“? Това значи, човек да получава последствията на закона – осъждението. Не се има предвид, че не трябва да спазваме закона, както ще се види по-надолу.
² Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът ѝ умре, тя се освобождава от закона на мъжа.	Тук Павел дава пример от Стария завет – че една жена се счита за омъжена, докато мъжът ѝ е жив. Тя не може докато мъжът ѝ е жив, да се омъжва повторно. Обаче, ако съпругът ѝ умре, тя е свободна от този мъж. (Моя вметка: бракът не е транцедентен – брачните взаимоотношения не преминават на небето след като умрем. )
³ И така, ако мъжът ѝ е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.	Павел продължава с илюстрацията. Ако жена си вземе друг мъж, докато все още има мъж, тя става прелюбодейка (законоотстъпница). Обаче това не е така, ако мъжът ѝ умре. Тогава тя може да се омъжи за друг.
⁴ И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.	Ето изводът от тази илюстрация. Ние бяхме омъртвени спрямо закона, защото „умряхме“. Реално ние не сме умрели, обаче се отъждествихме със смъртта на Христос, който умря.
⁵ Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.	Преди да умрем, законът ни действаше смъртоносно. Без вяра не можем да спазваме закона или да сме покорни на Бога. Без вяра дори да вземем това страхотно нещо – Божия закон – то ще ни донесе смърт. Толкова е коварен грехът.
⁶ Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.	Но сега ние сме освободени от смъртността на закона, защото умряхме за греха („това, в което бяхме държани“). Целта на тази смърт и освобождение е да служим на Бога по Духа. Бог не обича религиозни легалисти, които са пунктуални в буквата, а реално в Духа не почитат Бога и ближния.
⁷ Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“	И тук стигаме до противоречието на съвременния християнин: След като законът докарва смърт, той нещо лошо ли е? Закотън не е лошо нещо. Павел е категоричен. Законът има своята функция – да дефинира греха, за да можем да го разпознаваме.
⁸ Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.	Просто греха е толкова силно нещо, че успява „да пребори“ закона и да усили греховността. Грехът е толкова силно нещо, че една заповед може да го запали. Тук Павел вметва че без закон, грехът е мъртъв. Сякаш законът е разпалката на греха.
⁹ И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;	Дали това е илюстрация на историята на човечествот или е илюстрация на живота на Павел? На мен ми изглежда като история на човечеството. Преди Мойсей е нямало закон и хората са били живи. Когато Мойсей е дал закона, хората са умрели. Втори вариант. Павел, докато е бил малко дете и не е разбирал, е бил жив без закон. Когато е научил заповедите (постопенно, предполагам) е започнал да умира, защото е развил грях.
¹⁰ и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.	И се оказва че добрата заповед се оказва за смърт. Тоест, заповедта и законът не могат да докарат живот.
¹¹ Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.	Ето пак за коварността на греха. Толкова е коварен грехът, че взима нещо добро като заповедта и умъртвява чрез нея. Религиозността умъртвява.
¹² Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.	Павел ясно казва че Законът е свят и добър. Повтаря го със заповедта, за да наблегне на това нещо. Изглежда на човешката логика ѝ е трудно да го разбере това и се налага да се обяснява вече 12 стиха.
¹³ Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.	Ето тук Павел прави разделяне между Закона и греха. Всъщност грехът е който докарва смърт, а не Закона, който е свят справедлив и добър. По подобен начин грехът докарва смърт чрез други добри неща в нашия живот: семейството е добро, обаче има силно дисфункционални семейства да имаш деца е добро, но има жени, които умират когато раждат да работиш е добро, но има хора, които се покланят на работата си като на идол да имаш пари е добро, но има хора, които са подвластни на парите ... Примерът е че грехът взима всякакви добри неща и ги използва, за да се умножава.
¹⁴ Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.	Ето къде е проблемът – не е в Закона. Защото законът е духовен. Произходът на Закона е небето – самият Бог с пръста си изписва Десетте заповеди. Проблемът е човешкото плътско есество. Падналото човешко естество. Защото човекът е поробен под греха. (Мое мнение: Поробеният човек под греха е човекът преди да сме приели Христос)
¹⁵ Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.	Грехът толкова силно ни оплита, че ние сами не можем да се контролираме и да вършим правда. Ние искаме да вършим добро, но грехът ни води към злото, което мразим. (Хм, тук изглежда става въпрос за хората, които вече са приели Христос и имат това съзнание да желаят доброто. Или, може би, хората, които нямат Христос все пак и те имат желание да вършат добро?)
¹⁶ Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.	И ето тук се вижда доброто на закона – защото ни показва кое е добро и кое е зло. Той е „детеводител към Христос“ (Филипяни или Ефесяни).
¹⁷ И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.	Ако говори за новороден в Христос човек: Когато върша грях, не го върша аз, който съм новороден, а грехът и остатъкът от плътския човек го върши.
¹⁸ Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.	За мен това е много депресарски стих. Изглежда че дори и след като сме новородени, все още ще има да се разправяме с „плътския човек“. Духовното ни естество има желание да върши добро. Обаче нямаме силата да го вършим.
¹⁹ Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.	Повторение: Не съм в контрола на нещата – не върша доброто, което желая. Върша злото, което не желая.
²⁰ Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.	Пак повторение: Не аз върша злото, а грехът, който живее в мен.
²¹ И така, намирам такъв закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.	Значи дори и в Павел, който иска да върши добро, злото присъства. Дори и в новородените християни, които искат да вършат добро, злото присъства.
²² Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;	Във вътрешното си (духовно) естество, ние се наслаждаваме в Божия закон.
²³ но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.	Обаче в плътското си естество сме роби на греха.
²⁴ Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?	Ужас! Какво ще правим? Как ще се избавим от тялото, което ни води към смърт?
²⁵ Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.	Слава на Бога за Христос! Уф, отдъхнах си! Дори като християни ние с ума си служим на Божия закон, а с плъските си част служим на закона на греха. Тук Павел направи разделение. Ние като новородени християни, имаме две естества, които са в борба по между си. В нас се борят духовното и плътското естество! И сигурно ще се борят цял живот.