Имало едно време група приятели, които били силно сплотени. Те си имали свой кът – къщичка в гората, която си била „тяхното място“ за тайни сбирки, гледане на филми, игра на войници...
Единият бил Шишкото. Той постооянно нагъвал и бил дебел като каца. „Имам липса на желязо“ – оправдавал се той, когато си похапвал сладко сладко един тоблерон. Не е бил много полезен при организирането на стратегиите и обсъждането на мисиите, обаче когато е гладен е готов на всичко за парче шоколад или една кренвиршка. Разбира се, този факт беше силно експлоатиран от останалите от бандата.
Ето го и Жичко. Той живеел в покрайнините на града до фабриката за електронни платки. Често се вмъквал в Деасемблатора – мястото на което разглабят дефектните платки и ги групират за рециклиране. Там била истинска съкровищница в която Жичко намирал почти работещи платки за компютри, касетофони и телефонни апарати.
Буцата бил силно волеви тип. Той бил главният организатор на игри, имал последната дума при избор на филм за гледане и обикновено той водел тайните сбирки при които си определяли тайни мисии.
Артур бил благородник. Никога не се подигравал на другите деца и винаги бил готов да се притече на помощ на някое онеправдано дете от квартала. Понякога дори с цената на охлузвания и натъртвания...
Контъра бил запален геймър. Играел от сутрин до вечер на компютърни игри. Обичал стратегии, фантастични светове, военни екшъни, сай фай. Той бил стратегът на бандата – имал силно комбинативно мислене, с което помагал в не една напечена ситуация. Жичко му беше напарвил страхотна геймърска машина за без пари – само с части от Деасемблатора. Единственият минус беше че от всякъде стърчаха кабели и чаркуляци и беше непрестанна борба с майката на Контъра, която държеше стаята му да бъде безупречно чиста и подредена.
В момента бандата се беше събрала да играят играта „Завладей света“. Като фон бяха пуснали филм за Батман, който бяха гледали поне десетина пъти. В момента Брус Уейн тренира да се дуелира върху тънък лед. Разбира се, накрая падна във водата.
Шишкото беше снабдил понички и пълна купа с шоколадови бонбони.
– Ех, Шишко, тия бонбони са супер. Да не са вносни? – Буцата си взе поредният бонбон. Беше си поставил за цел да опита от всички видове.
– Татко ми ги донесе от Швейцария. Вкъщи имаме поне десет кутии. Няма да разберат че ги няма.
– Артур, твой ред е. Поставяй войниците и атакувай! – Контъра единствен беше изцяло погълнат от играта и в момента беше нещо като гейм мейкър – човекът който прави играта да се случва.
– Поставям три войника в Барбадос и атакувам Йемен – Артур хвърли заровете.
– Е, не можа ли да атакуваш някъде другаде? – обади се Буцата. – Кво търсиш на моята територия.
Буцата не обичаше да му разбъркват плановете. Всичко трябваше да се случва, точно както той го искаше. Артур пък от своя страна, много усърдно следеше играта и в момента подозираше че Буцата е на два хода от това да спечели, като си изпълни мисията. Затова се беше заел да му обръка плановете.
– Буца, бъди готов за ужилване от скорпион – Артур не би си позволил арогантност пред другите деца, обаче винаги използваше моменнта за да настъпи егото на Буцата. – Ха! Две от твоите умират!
– Рррр! Ще ти покажа аз на теб... – опита се да не пада по гръб Буцата.
– Шишко, ти си – за Контъра играта беше най-важното. Много добре се беше развило всичко и беше станало много интересно.
...
В това време някъде в гората нещо ги наблюдаваше. Беше тъмно червено с две щръкнали на горе рогца. През големият стъклен прозорец на дървената къщичка всичко се виждаше – момчетата бяха забравили да сложат завеси, пък и кой ли се очакваше да ги гледа в тази гора, където дори животни нямаше.
Нещото започна да се промъква между дърветата и храстите. По едно време се наведе и се чу пръхтене. Обаче момчетата не бяха чули нищо. Беше сигурно след полунощ и звукът от филма озвучаваше гората.
Колелата им бяха паркирани отпред. Тъмно червеното нещо се насочи към тях.
– Ахаа! Тук ли ви е „тайната квартира“? – Нещото извади верига изпод шубата си и завърза три от колелата заедно.
- Log in to post comments