В молитва управлявам живота си

Като че ли най-разпространените схващания за смисъла и предназначението на молитвата са: 

1. общение с Бога и
2. средство за разрешаване на сериозни проблеми и заплетени казуси.

Това са две действия, които са диаметрално противоположни.

Общението с Бога е непринудено действие, което няма определена цел освен това да прекараш известно време в присъствието на Бога. При общението с Бога човек няма за цел да свърши определена работа, а просто да отдели време.

[Господи, моля те това да бъде една полезна статия, в която не лицемерствам. Прости ми, че не управлявам живота си преднамерено, а се оставям по течението. Амин!]

При разрешаването на проблеми ситуацията е по-различна. Тук ние искаме Бог да свърши определена работа (понякога дори с определен краен срок). В този случай сме притиснати от времето и обстоятелствата.

Според мен и двете практики могат да стигнат до крайности, които трябва да се стремим да ограничаваме. Не казвам че не бива да ги практикуваме, а да ги ограничаваме.

Нека да си представим човек, който по цял ден е в „общение“ с Бога без да има конкретни цели и задължения в живота си. Няма ли да кажем, че това е мързелив човек, който се занимава с празни работи?!?

„Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне“ ~ Еклесиаст 11:4.

„Понеже слушаме, че има някои, които се държат безредно между вас, като не работят нищо, а се занимават с празни работи“ ~ 2 Солунци 3:11.

В годините, откакто съм станал християнин, съм срещал немалко хора, които се занимават с привидно благочестиви дейности, но всъщност ги използват за прикритие на собствения си мързел. В някоя друга статия ще обсъдя темата за мързела, тук само бих искал да отбележа, че колкото и да е добро нещо молитвата, в общия случай не е редно човек да чете Библията и да се моли по 8-10 часа на ден. Такова поведение показва, че този човек се носи по течението и не живее целеустремено.

Да погледнем и другата форма на молитва – когато нещата отиват от зле към по-зле.

Наистина, в такива моменти ние трябва да се обръщаме към Бога – това е признак, че уповаваме в Него. Но да погледнем нещата от малко по- различен ъгъл. Да си представим, че вашето дете идва при вас само, когато има проблеми, обаче в другото време въобще не се сеща за вас.

„Мамо, гладен съм“.

„Тате, трябват ми 50 лв“.

На това бихме му казали използваческо поведение. Така сме и ние, които отиваме при Бога само когато искаме да ни даде нещо, но през другото време не го търсим въобще. Това е признак, че не управляваме живота си. Липсата на управление прави така, че да изпускаме топката и постоянно да сме в критична ситуация.

„Напразно е за вас да ставате рано, да лягате късно и да ядете хляб на тежък труд – толкова Бог дава на възлюбения си и във сън“ ~ Псалм 127.

Общото между двата вида молитва – безцелното общение и идването при Бога само когато има сериозни проблеми – е липсата на управление. И в двата случая ние не сме проактивни.

Постоянното безцелно общение е липса на управление, защото при него няма преднамереност от наша страна – няма цел, която искаме да постигнем и, съответно, нямаме задачи, които да свършим. От друга страна, идването при Бога само когато сме зле, също е липса на управление, защото оставяме проблемите да назряват, вместо да ги разрешаваме в зародиш.

Ето тук е мястото на стратегията „В молитва управлявам живота си“. Тази фраза я чух като част от мисията на една църква в София и много ми хареса, така че я откраднах ;). .

И понеже не вярвам в идеята за молитвата заради самата молитва, но в същото време не вярвам и в работата заради самата работа без никаква молитва към Бога за помощ и мъдрост, с времето работя по въпроса да си изработя молитвена практика, която да отговаря на моите ценности и наклонности.

„Лозето иска и молитва и мотика“.

Малко преиначих известната българска поговорка „Лозето не иска молитва, а мотика“. Като уповаващ в Бога християнин, няма как да се съглася, че молитвата не е нужна за работата. Напротив – тя е изключително нужна. Обаче не до степен, че въобще да премахнем работата от уравнението.

[Господи, моля те да ми дадеш да завърша тази статия навреме и да не се разсейвам с разни външни фактори, а да сядам и да пиша. Амин!]

Едно от предназначенията на молитвата е да служи за управление. Господ е поставил нас хората на този свят, за да установяваме Божието царство на земята, да учим народите кой е техния Царят на царете и да носим посланието на мир – че всеки, който се преклони и го признае за Цар и Господар, може да бъде гражданин на това царство.

Или поне това е теорията. А за да стигнем от абстрактната теория към конкретното действие, имаме нужда от мъдрост от Бога. Имаме нужда от молитва, за да разберем какви са конкретните действия, които трябва да извършим тук и сега, за да придвижим Царството една стъпка напред.

Когато се молим изпълнявайки ежедневните си задачи, ние имаме хем ежедневно общуване с Бога, хем то не е безцелно „ей тъй“. Така нашето общуване има цел и посока.

А най-хубавото е, че по този начин ние правим Бога наш съработник – ние работим заедно с Бога по изпълнението на дадена задача. За себе си съм забелязал, че повече ми харесва да се социализирам с някого, като вършим заедно някаква работа, отколкото ако просто си приказваме безелни приказки. Аз се сближавам с Бога, когато вършим работа заедно.

Исус казва: 

„Моят Отец работи досега, и Аз работя“ ~ Йоан 5:17.

И в същото време:

„През онези дни Исус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога“ – Лука 6:12.