Цялостно изследване върху Римляни 1-6

Римляни 1 – текстът

Текста – римляни 1	Коментар
¹ Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отделен за Божието благовестие,	Павел е специално отделен за определена Божия работа. Не е посто случаен човек, на когото случайно Бог да му дал задача или случайно да е тръгнал да върши дадена задача.
² което Той беше обещал отпреди чрез пророците Си в светите Писания,	„което“ се отнася до „благовестие“ от предния стих. „Той“ вероятно се отнася за Исус Христос. Тоест: „Това благовестие Исус Христос го беше обещал отпреди“. Тук Павел не говори за някакви модерни щуротии, а за нещо, което произхожда от древността. Нещо, което се оснавава на пророците, които са описани в „светите Писания“ – Стария завет.
³ за Неговия Син, който по плът се роди от потомството на Давид	Потвърждение на пророчеството че Месията ще се роди от потомството на Давид. Тук се отбелязва „по плът“, защото Исус Христос само единият родител му е човек – майка му Мария. Тук се намеква за небесния и божествения произход на Христос.
⁴ и беше обявен като Божи Син със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите – Иисус Христос, нашия Господ,	„Беше обявен със сила“ – Исус Христос не просто беше Божи син, Спасител, но и беше обявен „чрез сила“. Тази сила произхождаше от Святия Дух и възкресение от мъртвите. На друго място пише, че именно Святия Дух го е възкресил от мъртвите („И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас“ ~ Римляни 8:11).
⁵ чрез когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата всички народи в Неговото Име,	„за да покоряваме на вярата всички народи“. Това ми се стори много интересно и преди съм го пропускал, когато съм го четял. Излиза че причината това е причината за благодатта и апостолството – народите да бъдат покорени на вярата. (Тук лично аз се обърках, защото изведнъж Павел започва да говори в първо лице множествено число. А изречението от стих 1 се започва с първо лице единствено число. Най-лесното обяснение е че говори за себе си и за апостолите)
⁶ между които сте и вие, призованите на Иисус Христос;	Читателите – Римляните, към когото е насочено посланието – са плод на това покоряване на народите.
⁷ до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос!	Тук се обявява към кого е настоящото послание. Много е важно, когато четем Библията да имаме предвид, че посланието преди всичко е насочено към определена аудитория. В случая, това е писмо на апостол Павел към Римляните – към църквата в Рим, към вярващите, които са Рим. Предполагам, че става въпрос за града Рим. По принцип, в първите години на християнството църквите са били наричани според градът в който оперират и в който се намират. Днес в София имаме Няколко Баптистки църкви, Конгрешанска църква, няколко Петесятни църкви и много други различни общества и събрания на вярващи в един и същ град. Докато в онези времена църквата се е отъждествявала като „една Църква“, която има едно представителство във всеки град. Това не значи че непременно всички вярващи в Рим са се събирали на едно и също място, но означава, че всички вярващи в Рим са се отъждествявали като част на една и съща организация, на едно и също тяло Христово.
⁸ Най-напред благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.	В началото на посланието си Павел изважда на преден план нещо, с което да похвали Римската църква – че е за пример и че за нея се говори по целия свят.
⁹ Защото Бог, на когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам винаги в молитвите си,	Павел дава уверение, че пасторски се застъпва пред Бога за Римската църква. (Което пък мен ме жегва като се сетя до колко се сещам за братята и приятелите си християни, с които по някакъв начин животът ме е срещал)
¹⁰ като се моля, ако може най-после сега да успея с Божията воля да дойда при вас.	Павел все пак има желанието да се срещне на живо с хората от Римската църква.
¹¹ Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за вашето утвърждаване,	Павел иска да предаде някой духовен дар на римските християни, за да ги утвърди.
¹² тоест, за да се утеша заедно с вас, всеки чрез вярата, която е в другия – и вашата, и моята.	Този дар е израз на това, че Павел иска да се утешат взаимно с вярата, която всеки има.
¹³ И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи, но досега съм бил възпрепятстван.	Павел много пъти е искал да отиде при римските вярващи, за да има плод между тях. До сега много пъти е бил възпрепятстван.
¹⁴ Имам дълг както към гърци, така и към варвари, както към мъдри, така и към неучени.	Павел чувства своя дълг към всяка група от обществото: към гърците, които са представители на цивилизованата част от обществото, но и към варварите (което е обобщено название за „нецивилизованите“ народи Но също, като вникнем във всеки народ, Павел смята че благовестието е както за учените така и за неучените хора.
¹⁵ И така, доколкото зависи от мен, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.	Павел заявява готовност да отиде да проповядва благовестието в Рим.
¹⁶ Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.	„Защото не се срамувам от благовестието Христово“ – силно изявление, което показва че Благовестието има голямо значение. Благовестието е Божия сила за спасение. Спасение, ако го приемаме с вяра. Това спасение не зависи от това дали човек е юдеин или грък – тоест не зависи от етническата и народностната му принадлежност. Благовестието е за всички народи по целия свят. Тук нямаме юдейски шовинизъм – ако прочетем книгата за пророк Йона, ще видим, че някои евреи са имали такъв вид мислене, че да не желаят да разказват за Бога на другите народи, а един вид да си го запазят за себе си.
¹⁷ Защото в него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“	Тук се разширява и обяснява силата на Благовестието. Силата на Благовестието се оснавав върху закона че праведния ще живее чрез вяра (а не по заслуги). Това е закон, който е описан в Стария завет – Авакум 2:4: „Ето, душата му се надигна, не е права в него. А праведният чрез вярата си ще живее“.
¹⁸ Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда;	Тук изведнъж нещата стават по-негативни и по-черни. До сега посланието е като цяло положително и насърчително. Но след „праведния чрез вяра ще живее“ Павел обръща тона и започва да говори за злото, за греха, извращенията. Така е до края на главата. Каква е връзката на този стих с предходните? Защо така изведнъж се сменя тона? Моето мнение по този въпрос е че Благовестието има две страни. Ние по принцип обичаме да подчертаваме положителната страна – то е спасение и Божия сила за онези, които с вяра го приемат. Обаче забравяме че Благовестието е смърт за онези, които не го приемат или го приемат някак повърхностно. „За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот.“ ~ 2 Коринтяни 2:16 С две думи Благовестието не е „безобидно нещо“. То е едновременно сила за спасение и смъртоносно ухание. Тук трябва да се подхожда с внимание, с респект към сложността на материята и с вяра. Тук се споменават хора, които потискат истината чрез неправда. „Неправда“ не означава единствено „лъжа“. Неправда е всичко, което е против Божия морален стандарт. Всяко действие, което е в нарушение на Божия закон е неправда. Тоест, потискането на истината става чрез вършене на зло. Когато човек върши зло, той потиска истината и по този начин затъва все повече и повече в лъжата, безумието и безмислието.
¹⁹ понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.	Тук Павел казва, че хората, които вършат зло, абсолютно са наясно че вършат зло, защото Бог го е изявил. (Той не казва че „им“ го е изявил на тях, но може би се подразбира, понеже Бог го е изявил по принцип)
²⁰ Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.	Тук се пояснява точно дали на тях Бог е изявил правдата си. Оказва се, че я е изявил чрез творението си. Самият свят, който Бог е сътворил свидетелства за Бога и неговата сила.
²¹ Защото познаха Бога, но нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.	Има хора, които са познали Бога, но не искат и не го прославят като Бог. Такива хора се извращават в мъдруванията си. Тук е момента да подчертая, че човек може да е абсолютно рационален, разумен и ерудиран и в същото време да е глупак по Божиите стандарти. Защото „разум“ и „мъдрост“ освен по отношение на логика, са също и етични категории. „Безумният каза в сърцето си: Няма Бог“. Безумието не е че не знае колко е 2 + 2 или че не може да си завърже връзките на обувките. Безумието е че отрича най-основната истина – Богът, който го е създал него и целия свят. Не е лошо, даже е хубаво човек да разсъждава и мъдрува. Обаче е лошо, когато това мъдруване излезе извън пределите на Божият свят морален стандарт. Много от зверствата и беззаконията, които се извършват в този свят се правят именно от много умни, начетени и ерудирани хора. Такива са психопатите убийци, ръководителите на тоталитарни режими и изпълнителите на най-големите в историята. Тук се загатва че чрез прекаленото мъдруване, „безумното им сърце се помрачи“. Тоест, има моменти, когато прекаленото мислене не е много полезно.
²² Като се представяха за мъдри, те глупееха,	Контраст. Извратените хора се опитват да се представят за мъдри, обаче колкото повече го правят, толкова по-глупави стават.
²³ и размениха славата на нетленния Бог с образ, подобен на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на пълзящи гадини.	Мъдруването стига до момент, в който хората се отказват от нетленния Божи образ и предпочитат да се поклонят на образа на някакво творение. Тук ми идва наум препратка към Псалм 115:4-8 ⁴ Техните идоли са сребро и злато, произведение на човешки ръце. ⁵ Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; ⁶ уши имат, но не чуват; нос имат, но не миришат;( ⁷ ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; и не издават звук от гърлото си. ⁸ Онези, които ги правят, ще станат като тях – всеки, който се уповава на тях. С две думи: Който се покланя на мъртвите идоли, става и той като тях – мъртъв.
²⁴ Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, за да се опозоряват телата им между самите тях –	Излиза, че накрая на Бог му писва от техните глупости и ги оставя да си чупят главата. Когато безумните упорстват в извратеността си, накрая, като наказание, Бог ги оставя на извратенията им. Не просто „остави“ – „Бог ги предава на нечистота“. Бог активно действа те да бъдат оставени и покорени под греха и извращението.
²⁵ те, които замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин.	„Ами след като заменихте истината с лъжа, ето вашето последствие!“ Тук Павел изглежда за да се предпази от прекалено навлизане в гнусотии (или за да се подготви за следващите пасажи) изразява благословение към Бога.
²⁶ Затова Бог ги предаде на срамни страсти – защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено.	И тук се почва. Конкретно се навлиза в изобразяване на срамните неща, на които бунтовните хора са предадени от Бога. Павел говори за това, че жените са заменили естествения секс с противоестествен.
²⁷ Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслужената отплата за своята заблуда.	Но не само жените, а и мъжете са оставили това, което естествено – да правят секс със жените (си) – са започнали да правят секс с други мъже. Павел казва че по този начин те получават отплата за своята заблуда. Тоест самата хомосексуалност е наказанието на хората, които се противят на Бога и правдата, която той открива, чрез творенията.
²⁸ И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично,	Тук Павел продължава и казва същото, но с други думи – „Щом отказаха да ме познаете, предавам ви на извращения“.
²⁹ изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност;	Тук започва конкретен списък на неправда и зло: неправда – общо понятие, което включва и всички останали изброени и онези, които са пропуснати да бъдат изброени. Павел изглежда очаква аудиторията да е запозната с тези понятия и тук не ги обяснява; блудство – общо понятие за сексуална нечистота (порнография, секс без брак, секс с чужди жени или мъже(прелюбодейство), хомосексуализъм и други порочност – това е склонноста на един човек към вършене на неправда. Отново е общо понятие, което може да включва и някои от останалите; алчност – желание за повече извън някаква определена норма. Тук трябва да подчертая, че Бог не е против богатството и имота. Напротив. Обаче Бог е против начина по който придобиваме този имот и против това да уповаваме на този имот. Бог също е против нечистите мотиви, които стоят зад желанието ни за повече пари или имущество. злоба – злобата е обратното на „кроткост“ и „благост“ и „непорочност“. Това е онази сила, чрез която искаш целенасочено да навредиш на някого, независимо дали заслужава или не. „пълни със“ – следват грехове, които „ни изпълват“. Това са сили и мотиви, които ръководят нашето поведение, нашите действия и начинът по който взимаме решения завист – завист е когато се чувстваме зле, когато някой има нещо повече от нас. Завист е когато ние мразим даден човек, заради определени благословения, успехи или притежания, които Бог му дал. убийство – има хора, които никога не са убивали човек, обаче тяхното същество и ум са изпълнени с убийство. Те изразяват това отношението си, с думите си и действията си към другите хора. В Проповедта на планината Исус приравнява обидата с убийството. Ако наречеш някой глупак, ти все едно си го убил. Хора, които постоянно обиждат другите, са изпълнени с убийство в душатта си и в цялото си същество. свадливост – свадливостта е склонността на хората да се карат с другите за щяло и за нещяло. Много хора под маската на „справедливостта“ и под предтекста че „търсят правдата“ са склонни към спорове, разпри и раздори. Но има и свадливи хора, които не си слагат маска – просто са си такива. измама – измамата е търсене на начини за облагодетелстване, който включва лъжа, заблуда и целенасочено представяне на невярна информация. злонамереност – на мен „злонамереност“ много ми прилича на „злоба“. Може би разликата е че злонамереността е по-осъзната, докато някой може да е зъл просто по природа, без да го иска.
³⁰ клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,	клюкари – хора, които говорят зло за другите. Тук бих включил и хора, които говорят истина за другите с цел да навредят на името им, да подкопаят доверието в тях и друга зла умисъл. Не всяка истина за даден човек, трябва да се съобщава публично. Всеки грешник има право на покаяние. Всеки човек, който е живял нечестиво, има право да обърне живота си и да забрави за стария си живот. Но и не само. Има важни и маловажни грехове, които правим всеки ден. Не всеки от тях трябва да бъде обсъждан публично пред хората. клеветници – клеветниците са подобни на клюкарите, но са по-зли и по-целенасочено искат да навредят със своите клевети. богоненавистници – това са хора, които мразят Бога. Тоест, не са хора, които не вярват в Бога, а такива, които вярват, но не го признават за Бог. нахални – тук малко се затрудних, защото в моя личен речник „нахален“ не винаги го свързвам с нещо лошо. Ще трябва да попрочета повече. Може би има разлика между „нахален“ и „целеустремен“. Положителни значения на „нахален“, за които текста НЕ говори: смел и решителен да поискаш или да действаш самоуверен – да е уверен в себе си и да не се притеснява да се заявява инициативен – действа, без да чака покана или разрешение целенасочен – човек, който има цели и действа всеки ден по постигането им Негативни значения на „нахален“, за които вероятно текста говори: груб или безочлив – няма съобразителност за другите и в стремежа си да постигне своето, наранява хората по пътя си липса на уважение – в стремежа към целите си, се държи неуважително и пренебрежително с хората самонадеян – мисли че винаги е прав, което води до конфликти импулсивен – действа без да мисли и бута в определена посока, без да се е подготвил и без да получава резултат горделиви – надменно самоуверени хора, които се считат за по-важни или по-добри от другите. Или придават по-голямо значение на нещата, които са извършили или създали самохвалци – хора, които постоянно се хвалят за постиженията или за качествата си изобретатели на злини – всеки човек е грешен и всеки човек върши малки или по-големи грехове и злини. Обаче има хора, които целеносачоне изобретяват злини непокорни на родителите си – хора, които
³¹ безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви;	безразсъдни вероломни без естествена обич немилостиви;
³² които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

Log in to post comments

Римляни 2 – текстът

Текстът – Римляни 2	Коментар
¹ Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.	Павел се обръща към лицемерните религиозни зилоти – онези, които постоянно сочат с пръст другите – и им казва „Ти като съдиш, себе си осъждаш, защото и ти правиш същото“
² А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.	Божият съд е срещу хората, които вършат беззакония.
³ И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?	И ти, лицемерецо, няма да се измъкнеш от съда, дори и хората да не знаят какво си извършил, Бог знае.
⁴ Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?	Легалистичните лицемерни хора по природа изразяват омраза към благодатта. Ще ги чуете да казват „Да, Бог обича грешникът, но той трябва да се покае“ или „Да, Бог прощава, но грешникът трябва да заслужи тази прошка“. Или нещо от този род. FIXME Но ключовото тук е че Божията благост те води към покаяние. Законът те води към вината (това тук точно не го пише, но е така), а благодатта / благостта те води към покаяние. Затова имаме нужда и от закона и от благодатта. Те работят заедно. Законът ни трябва, за смирение, да се стреснем от това, което вършим. След това ни трябва благодатта, за да се покаем. Моя мисъл: Ето инструмент, когато сме изпаднали в някакъв грях, от който не можем да се измъкнем. Първо се шибваме със Закона, а след това си припомняме благодатта. Редуваме двете, докато умът, душата и тялото ни не започне да откликва. Грешката, която правят хората, е че прекаляват с едното от двете. Или се самобичуват до неузнаваемсто със Закона, или прекаляват с Божията любов но без Закона тя няма толкова голяма сила.
⁵ Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,	Тук Павел продължава да говори на лицемерните религиозни хора, които отказват да приемат благодатта като средство за покорство пред Бога, но стоят твърдо и само в Закона.
⁶ който ще отплати на всекиго според делата му:	... като съответно получават заплатата си, защото Законът отплаща само отмъстително. Законът няма способността да ни новороди и да ни даде покаяние и нов живот.
⁷ вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;	Бог дава вечен живот на хората, които постоянстват в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие. Хм! Две неща. Изглежда лицемерните религиозни хора биват пропуснати тук. Хората, които разчитат на Закона, в стих 6 се казва за тях че трупат за себе си гняв за деня на гнева. Хората, които не разчитат на благодатта, не са същите хора, които тук с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие. Второто нещо е, че все пак е добро нещо да търсим слава, почест и безсмъртие. Това са добри неща и търсенето на такива неща, води до вечен живот.
⁸ и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;	За онези, които не се покоряват на истината, има гняв и негодувание. За онези, които се покоряват на неправдата. Тоест, онези, които мразят Божията благодат. Така излиза.
⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;	И ето тук се осъждат всички, които вършат зло, независимо от етническия си произход. Всеки, който престъпи Божия съвършен критерий за добро и зло, ще има „скръб и неволя“. А Божият съвършен критерий за добро и зло включва както Божия закон, така и Благовестието.
¹⁰ а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.	А всеки, който върши добро, ще бъде благословен, независимо от неговия етнически и национален произход.
¹¹ Понеже Бог не гледа на лице.	Ето тук е ключът. Понеже до сега се объркахме точно кои хора получават проклятията и кои хора получават благословенията. Не просто хората, които външно спазват Закона. Не просто хората, които външно изразяват вярност към Христос. Бог не гледа на лице – тоест, той гледа цялостната същност на човека. Бог гледа и въшното и вътрешното, което е скрито и не се вижда от обикновените хора. Бог се интересува и от външното спазване на Закона, но и от вътрешното естество на сърцето на човека. Господ съди справедливо, за разлика от хората, които се впечатляват от външни белези, но понякога и от фалшива скромност и доброта.
¹² Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –	С две думи, който е вършил грях, ще загине без значение дали е осъзнавал какво прави (защото е знаел закона) или не е осъзнавал какво прави (защото не е знаел закона)
¹³ защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;	Тук Павел пояснява, че праведни пред Бога са не онези, които знаят закона, а онези, които изпълняват закона. Тук като че има игра на думи с „праведен“ и „оправдан“. И двете са се един и същ корен и изглежда, че на гръцки също са с един и същ корен и звучат сходно.
¹⁴ понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,	Обяснение на Павел (това е цяла верига от понеже-защото, които трябва да се върна и да проследя по-внимателно FIXME) за това, че изпълнението на закона е от съществено значение за оправданието. Ето че езичниците, които нямат закон, вършат онова, което казва закона.
¹⁵ те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –	Вършейки закона, езичниците показват, че действието на закона е написано на сърцата им. Този закон действа в тях и им позволява да имат някаква връзка с Бога, дори и без да го познават отблизо.
¹⁶ в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.	Тук се споменава Денят на крайния съд, когато Христос ще съди хората и няма да ги съди само по външните белези и дела. Христос ще съди скритото и вътрешното.
¹⁷ Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,	Ето почва се. Павел атакува религиозните легалистични юдеи, които се смятат за много важни, защото се облягат на закона и хвалят Бога.
¹⁸ и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,	... и дори знаят волята на Бога и са добри в духовни разговори, защото са обучени в закона.
¹⁹ и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,	... и са уверени в себе си, смятайки че са водачи на невиждащите и осветяват пътя на другите.
²⁰ наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.	... тук Павел продължава да трупа върху религиозния легалистичен юдиен – че наставлява неразумните, учи децата и смята познанието си за закона като олицетворение на истината.
²¹ Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?	Е да, ама не. Бам! А ти също така лицемерстваш ли като казваш едно а вършиш друго?
²² Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?	Лицемерстваш ли?
²³ Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?	Лицемерстваш ли?
²⁴ Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.	Ето заради такива като тебе – лицемери – се хули Божието име сред невярващите.
²⁵ Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.	Обрязването е добър ритуал, но той те ползва само ако е обвързан с изпълнение на закона. Когато нарушаваш закона, обрязването не те ползва.
²⁶ И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?	Когато нарушаваш закона, твоето обрязване става като необразване. Ти ставаш езичник.
²⁷ И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?	Когато онзи, който не е обрязан, спазва закона и види теб, който си обрязан, но не спазваш закона, няма ли да те осъди?
²⁸ Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;	Ето разковничето. „Юдеин“ не е онзи, който външно се е обрязал и изглежда че спазва закона.
²⁹ а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.	„Юдеин“ е онзи, който вътре в сърцето си е такъв, който се покланя с Дух и истина. Юдеин не е онзи, който се впуска да се вглежда в малките грешки на другите, докато самият той е потънал в големи грехове. („Не се вглеждай в съчицата в окото на брат си...“)

Log in to post comments

Римляни 3 – текстът

Текстът – Римляни 3	Коментар
¹ Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването?	Хм! Какво става тука? Та нали Павел току що разби идеите ни за това кой е юдеин и едва ли не ни обясни, че няма значение какъв си по народност и етнос, ако не спазваш Божия закон.
² Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова.	Обаче се оказва, че юдеите имат някакво предимство. Първото предимство е че Бог на тях им повери Словото си – Десетте заповеди и Писанието.
³ Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност?	Да, някои от тях бяха неверни. Но тази невярност унищожава ли Божията вярност?
⁴ Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“	Няма как да стане. Хората може да не са верни, но Бог е верен. Бог и истинен, а всеки човек е лъжлив. На друго място пише: Проклет този, който уповава на човек. Това „за да“ трябва да го проверя откъде идва.
⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.	Тук Павел започва да се прави на глупак, за да можем ние които четем (или, по-точно, римските вярващи), които четат, да се почувстваме неудобно. Неудобно, защото ни минават такива мисли, нали? Понякога си мислим, че Бог е несправедлив, че нанася осъждане на едни човек или друг, на един народ или друг в историята.
⁶ Да не бъде! Понеже, как тогава Бог ще съди света?	Не, разбира се. Ух, отдъхнах си! Няма как да осъдим Бога. Но той има да съди нас.
⁷ Защото, ако чрез моята лъжа Божията истина преизобилства за Неговата слава, то защо и аз още да бъда осъждан като грешник?	Тук Павел все пак продължава да се прави на глупак, защото изглежда иска да ни вкара в някакъв логически капан. Ето логическия капан на атеистите: Защо има толкова зло в света? Защо Бог прави така, че да страдат добри хора? Друг логически капан: Ти, Павле, току що ми каза, че поради моята лъжа преизобилства Божията истина. Защо тогава аз ще бъда осъждан за лъжата си? Та нали така Бог се извисява?
⁸ И защо да не вършим зло, за да дойде добро, както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим? На такива осъждането е справедливо.	Тук направо се оказва, че има хора, които клеветят Павел и християните, че проповядват да се върши зло, за да дойде доброто. За кого обаче е „На такива осъждането е справедливо“: За клеветниците ли? Или за онези християни, които наистина проповядват тази глупост? И двете ми пасват добре.
⁹ Тогава какво? Имаме ли ние някакво предимство пред езичниците? Съвсем не, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях.	Кои сме „ние“: апостолите римляните християните езичниците юдеите? Вероятно не е 4 и 5, заради второто изречение. Изглежда тук се говори за народност. Аз залагам на „християните“, защото само тогава това изречение има смисъл. Тоест, тук Павел говори за християните като за „народ“ също както езичниците, юдеите и гърците са народ. Извод: Християните са един нов народ, който Господ създава през първи век. Обаче имат ли християните някакво предимство пред езичниците? Не. Хм! Дали за християните става дума тук?
¹⁰ Както е писано: „Няма праведен нито един,	Нямаме предимство, защото „Всички са се извратили...
¹¹ няма никой разумен, няма кой да търси Бога.	всички са обезумели и никой не търси Бога...
¹² Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.“	Всички се отклониха от закона и станаха негодни, защото няма кой да върши добро. Дори един няма.
¹³ „Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят.“ „Аспидова отрова има под устните им.“	Зло блика от устата им. Само лъжат и мамят.
¹⁴ „Техните уста са пълни с проклятие и горчивина.“	Само глупости говорят.
¹⁵ „Краката им са бързи да проливат кръв,	Бързат да вършат беззакония.
¹⁶ опустошение и разорение е в пътищата им	и така нататък
¹⁷ и те не са познали пътя на мира.“	и така нататък
¹⁸ „Пред очите им няма страх от Бога.“	и така нататък. Да, Павел, разбрахме позицията ти – ВСИЧКИ са съгрешили пред Бога и няма НИТО ЕДИН наистина праведен човек. И затова нито юдеите, нито езичниците нито християните (ако правилно съм разбрал) нямат предимство в очите на Бога.
¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.	Сега защо пак заговори за закона? Това препратка към предната глава ли е или към стихове 1-18? Да не би да е коментар към 10-18 от тази глава? Това е цитат от Псалмите – счита ли се за „закона“ според Павел? FIXME – има нужда от повече проучване.
²⁰ Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.	Но така или иначе изводът е че никой няма да се оправдае пред Бога с дела от закона. Това е така, защото оправданието не е функция на закона. Обвинението е – законът служи за да разберем кое е грях и да разберем че ние самите сме грешни и подлежим на осъждане.
²¹ Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,	Но Божията правда не е само закона, който има ограничена функция. Сега се явява Божията правда, за която той е свидетелствал в законът и пророците
²² тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика,	Тоест, Божията правда е чрез оправдание чрез вяра в Исус Христос. Тази правда се дава за всички (и на всички), които вярват. Няма разлика между езичник и юдеин.
²³ защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава,	Защото всички съгрешиха. И езичниците и юдеите, които са съгрежили, са лишени от Божията слава.
²⁴ но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.	Но правдата е че всичко, които вярват, се оправдават даром чрез изкуплението, което дава Исус Христос.
²⁵ Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в опрощаването на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,	Христос направи умилостивение чрез кръвта си. „Посредством вяра“ за Христос ли се отнася? Че Христос направи умилостивение посредством вяра? Бог направи всичко това, за да покаже своята првда в благодатта и опрощението на греховете.
²⁶ за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.	Бог показва своята правда – че Бог е справедлив и че оправдава вярващия в Исус.
²⁷ Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата.	Така че кой може да се похвали? Никой. Чрез кой закон действа Бог? Не чрез закона на делата, а чрез закона на вярата.
²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.	Тоест, човек се оправдава не чрез делата по закона, а се оправдава чрез вяра.
²⁹ Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също,	Бог само на един народ ли е Бог? Не, Бог е Бог на целия свят, което включва и езичниците също. (Това ме кара да мисля че „ние“ по-горе е за юдеите)
³⁰ защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра.	Тук се връщаме към предната глава. Бог приема обрязването, ако се извършва с вяра, но приема също и необрязването, ако човекът има вяра.
³¹ Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.	И след като вече тотално се объркахме и вече си мислим, че Павел иска да отмени закона, в полза на вярата, Павел казва, че вярата не отменя закона, а го утвърждава.

Log in to post comments

Римляни 4 – текстът

Текстът – Римляни 4	Коментар
¹ И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?	Тук Павел повдига въпроса, дали Авраам има някакви заслуги по дела. Смятам че „по плът“, „чрез дела“ и „по заслуги“ са синоними в този случай.
² Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.	Павел влиза в хипотезата че Авраам е оправдан чрез дела и казва, че в такъв случай Авраам няма никакви заслуги пред Бога.
³ Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“	Павел дава своят аргумент: В Писанието пише, че Бог е счел правда на Авраам, защото е повярвал в Бога.
⁴ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;	Тук Павел се връща към вършенето на дела. Когато някой върши дела, той не получава милост, а заплата, която му се дължи.
⁵ а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.	Към предното Павел залепва като контра пример, че когато някой не върши дела, а вярва в Бога, неговата вяра му се счита за правда. Тоест, Павел акцентира, че въпреки, че делата са хубаво нещо, Бог всъщност го интересува вярата в човека.
⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:	Павел дава още примери от Писанието, като цитира Давид, който говори за това как Бог зачита правда на човека независимо от делата.
⁷ „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;	Щастливи са хората, чиито грехове са простени
⁸ блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“	Щастливи са хората на които Бог не зачита греха
⁹ Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.	Тук Павел спира, за да зададе въпрос: Това щастие само за обрязаните ли е? Като се аргументира с това че казваме че на Авраам вярата се счете за правда.
¹⁰ Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.	Павел пита: Кога му се зачете за правда – когато беше обрязан или когато беше необрязан? И си отговаря – когато беше необрязан.
¹¹ И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,	Павел казва, че Авраам е взел знакът на обрязването като печат на правдата от вярата. Тоест, обрязването е плътско последствие на духовната реалност, която вече се е случила в сърцето на човека. Павел добавя, че този знак, който Авраам прие, беше също и за всички нас, които вярваме (което включва необрязаните), за да ни се счете за правда и на нас.
¹² и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.	Но също включва и обрязаните. Тук Павел прави забележка, че това не са просто обрязани, но това са онези, които не само са обрязани, но и ходят в пътя на вярата, по начина по който и Авраам ходеше по пътя на вярата. (FIXME – да задълбая какво означава да ходиш в пътя на вярата.)
¹³ Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.	Павел се аргументира, че обещанието на Авраам, че той и потомството му ще станат наследник на света, стана не чрез закона, а чрез правдата от вяра.
¹⁴ Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.	Тук Павел казва, че наследството не е по закон. Ако наследството е по закон, то вярата е празна и обещанието няма да се случи.
¹⁵ Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.	Законът докарва гняв. Обаче там където няма закон, няма престъпление. (FIXME – трябва да изследвам какво казват други автори по този въпрос)
¹⁶ Затова оправданието е от вяра, за да да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,	Всички тези аргументи от 1 ди 15 водят до заключението, че оправданието е от вяра. Изглежда Павел прави разлика между „оправдание от вяра“ и „по благодат“. Аргументи 1 до 15 затова оправданието е от вяра за да бъде оправданието е по благодат така че обещанието да бъде подсигурено за цялото потомство (не само за това, което е под закона, но и за онова, което от вярата на Авраам) (FIXME – тук пише че „потомството е от вярата на Авраам“ – какво значи това)
¹⁷ както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.	Като допълнителна подкрепа на вече изразената теза, се дава цитатът, който Бог дава на Авраам: „Направих те баща на много народи“. Тук текстът звучи странно, но като погледнах KJV, там цитатът е в скоби, което изглежда малко по-ясно – цитатът е вметка, а не е основно изречение. Нещо такова: „...което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас (както е писано: „Направих те баща на много народи“), пред Бога, на когото той повярва... Тоест, и със и без това в скобите, нещата са ясни. „...което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас, пред Бога, на когото той повярва...“ „на когото той повярва“ и тук следва едно подразбиращо се „защото“ той съживява мъртвите и вика несъществуващото в съществуващо.
¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“	Авраам се надяваше без да има причина за надежда и повярва, за да стане баща на много народи. Отново и отново се повтаря същото нещо – „Авраам повярва, за да стане баща на много народи“.
¹⁹ И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,	Павел коментира, че вярата на Авраам не е отслабвала, въпреки че това, което виждаше не му даваше причина да вярва. Авраам виждаше, че е вече на 100 години и тялото му е „замъртвяло“, както е „мъртва“ и утробата на Сара. Това е много силно и е във връзка с Псалм 23: Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават. Бог е с нас дори и при заплахата от смъртта. Бог е с нас дори и когато изглежда че НЯМА НИКАКВА НАДЕЖДА за спасение или подобрение. Емануил – Бог е с нас.
²⁰ не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога	Авраам, без да отслабне във вярата, въпреки онова, което виждаше, не се усъмни в Божието обещание, чрез неверие, а се укрепи във вяра и отдаде слава на Бога. Няма значение какво виждаме. Божиите обещания са истинни. Дори да виждаш смърт, дори да виждаш мизерия и бедност, Бог е с теб там, където си. Алилуя!
²¹ и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.	Укрепи се във вяра, като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, той е силен да го изпълни. (Тук аз съм пример за неверие. При първото негативно нещо, което виждам, аз се отказвам и показвам неверие пред Бога.)
²² Затова му се счете за правда.	Павел казва за пореде път: Но на Авраам това му се счете за правда.
²³ Но това, че му се счете, не беше написано само за него,	Тук Павел отбелязва, че правдата, която е зачетена на Авраам, е написана не само за него.
²⁴ а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,	Но е написана също и за нас. Защото също и нашата вяра ще се счита за правда от Богът, който възкреси Исус Христос от мъртвите.
²⁵ който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.	Тук Павел споменава какво всъщност се е случило с Исус Христос – че беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание. Това е в подкрепа, че вярвайки в Него и ние ще получим оправдание. Изглежда това е прелюдие към следващата глава.

Log in to post comments

Римляни 5 – текстът

Текстът – Римляни 5

Коментар

¹ И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос,

И като следствие на нашето оправдание чрез вяра, ние имаме мир с Бога. Мирът с Бога ни е чрез Господ Исус Христос.

² чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава.

Чрез Господ Исус Христос ние придобиваме достъп до благодатта на Бога. Тук се споменава и че не само имаме достъп, но и „стоим“ в нея. И освен това се хвалим и се радваме за Божия слава.

³ И не само това, но се хвалим и със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

Но не е само това. Ние се хвалим и когато не ни е много на кеф. Защото знаем, че в дългосрочен план скръбта произвежда твърдост,

⁴ а твърдостта – опитност, а опитността – надежда,

твърдостта произвежда опитност, а опитността произвежда надежда

⁵ а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.

Какво значи „не посрамя“? От надеждата не ни е срам. Не се срамуваме, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който имаме.

⁶ Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните.

Христос умря за безбожните, тоест за нас, когато ние бяхме немощни и не можехме да дадем нищо.

⁷ Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия.

Едвам се намират хора, които да умрат за праведните, та камо ли някой, който да умре за безбожните. Но Христос го направи – той умря за безбожните.

⁸ Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

С това Бог доказва своята любов към нас – че Христос умря за нас, когато още бяхме грешници. Това е доказателството за любовта на Бога, защото Христо умря за нас, когато не заслужавахме. Тук не говорим за това Бог да ни даде някакво малко подаръче – например книжка за оцветяване. Тук говорим за смъртта на Бога – Исус Христос! И в това се изразява любовта на Бог Отец, че в тогава, когато не заслужавахме, ние получихме най-големия подарък възможен някога.

⁹ Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него.

FIXME – тук не разбирам какво означава „затова много повече сега“. От къде идва това че сега много повече сме оправдани? Щом има „сега“, значи има и „преди“? Сега и преди какво?

„Затова“ = „Тъй като сме оправдани чрез вяра...“

И тъй като сме оправдани чрез Неговата кръв, много повече ще се спасим от гняв чрез Него.

Сега виждам откъде идва моят проблем с разбирането на този пасаж. Някак ми звучеше граматически неправилно.

Проблемът идва от там, че за мен винаги спасението е бинарно – или го има, или го няма. В такъв бинарен контекст няма как един да има „повече спасение“ от друг. Може би е нещо за което трябва да се замисля – FIXME!

¹⁰ Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

Тук Павел представя контраст:

преди	сега
бяхме примирени с Бога още като неприятели	това означава, че сега като сме приятели избавлението ще бъде пълно. Избавлението ще бъде ТОТАЛНО!

¹¹ И не само това, но се хвалим и в Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото получихме сега това примирение.

Значи остави че избавлението ще бъде тотално, но ние се хвалим в Бога.

(Как това „да се хвалим в Бога“ е по-голямо от „тоталното избавление“?)

И в предния и в настоящия стих се акцентира начинът, по (средството, чрез) който получаваме спасението и примирението – чрез Исус Христос.

¹² Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина във всичките хора, понеже всички съгрешиха;

„Чрез един човек грехът влезе в света“ – кой е този човек?

Аз мисля че е Адам. Адам като цар на света, който Бог му беше поверил, повлиява с решенията и с действията си върху този свят. Когато Адам се разбунтува срещу Бога и яде от забранения плод, този бунт вкарва грехът и неговите последствия в света. А най-сериозното последствие на греха е смъртта. Тази смърт премина в потомството на Адам – всички хора, понеже те съгрешиха.

¹³ защото грехът беше в света и преди закона, но когато няма закон, грях не се счита;

Законът не създава греха. Грях е имало в света и преди даването на Закона. Законът обвинява. Преди да е имало закон, не се е вменявало грях (FIXME- Дали?).

¹⁴ въпреки това смъртта царува от Адам до Мойсей дори над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.

Обаче смъртта е била налична и преди да бъде даден закона. След Адам всички хора са умрели, въпреки, че не са извършили такова по сериозност престъпление. Адам е образ на Христос – „Бъдещия“.

¹⁵ Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото, ако поради прегрешението на един измряха мнозина, то много повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Иисус Христос, се изля изобилно за мнозина.

Но подаръкът в Христос е много по-голям от прегрешението.

Прегрешението: заради прегрешенето на един мнозина са измрели.

Подаръкът: Чрез един човек (Исус Христос) благодатта се изля изобилно за мнозина.

прегрешението	подаръкът
заради един човек Адам	заради един човек Исус Христо
мнозина измират	благодатта се излива изобилно

¹⁶ И дарът не е такъв, какъвто беше съдът чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от едно престъпление до осъждане, а дарът доведе от много прегрешения до оправдание.

Дарът е много по-голям от прегрешението.

прегрешението	подаръкът
един човек	един човек
съд за мнозина	много оправдания

¹⁷ Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос.

Колкото повече смъртта царува, заради човешкото прегрешение, толкова повече тези, които получават благодатта, ще царуват в живот чрез Исус Христос.

¹⁸ И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което което докарва живот.

Едно прегрешение –> осъждане,

така едно праведно дело -> докарва живот

(Тук Павел започва да се повтаря вече трети или четвърти стих поред)

¹⁹ Защото, както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Един ще станат праведни мнозината.

Паралелът е, че ако един човек чрез греха си докарва до грях мнозина, така и един човек чрез послушанието си докарва до праведност мнозина.

²⁰ А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта;

Ето обяснение на 12-14: Законът служи за усилване на греха. Има нещо магическо в това да дадеш забрана за нещо. Преди забраната, хората може дори да не си помислят за въпросното нещо. Обаче след забраната, това нещо започва да става неустоимо за тях.

Но силата на Христовия кръст е толкова голяма, че колкото повече има негативен ефект, поради закона, толкова повече благодатта се умножава.

²¹ така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.

Паралелът тук е че както грехът беше царувал и смъртта е била неговото крайно развитие, то благодатта царува и вечния живот е довеждането на благодатта до край.

Log in to post comments

Римляни 6 – текстът

Текстът – Римляни 6	Коментар
¹ Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?	След всичко което Павел говори за това че колкото повече грехът се увеличава, толкова повече благодатта се увеличава, е ясно, че някои хора ще си зададат този въпрос, който Павел задава тук: Щом по-голямото количество грях увеличава благодатта, защо да не съгрешаваме повече, за да докараме още повече благодат? (Тук е ясно, че Павел се будалка с аудиторията. На хората, които са запознати с Божията правда чрез вяра и за мястото на Закона в библейския мироглед, е ясно, че няма как съзнателното вършене на грях да води до нещо добро.)
² Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем още в него?	Павел твърдо заявява: Да не бъде! Това е послание за определени хора – онези, които използват благодатта, за покривало на злите си дела. И тук Павел се възмущава: Та нали ние сме умрели за греха!?! Нас ни е гнус от него! Ние го мразим! Как тогава ще се въвличаме отново в него!?!
³ Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?	Пояснение към онези, които не знаят защо са се кръстили: Ние сме се кръстили в смъртта на Христос. Ние сме се отъждествили със смъртта на Христос. Чрез кръщението, ние сме застанали на мястото на Христос в неговата смърт.
⁴ И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.	Чрез кръщението ние сме умрели и погребани, както и Христос беже умрял и погребан. И също така, както Христос беше възкресен от мъртвите, така и ние биваме възкресени. Това възкресение се осъществява още сега в новия живот, който имаме в Негово Име.
⁵ Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);	Повторение, за затвърждаване: Както умряхме в смърт подобна на Неговата, така и ще живеем чрез възкресение подобно на Неговото.
⁶ като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.	Трябва да имаме предвид, че нашия стар човек беше разпънат както Исус беше разпънат. Това разпъване унищожи тялото на греха. Така че сега вече не робуваме на греха. Тук е добре да вметна за естеството на греха. Това не е просто някакво решение, което сме взели в един или друг момент от живота ни. Грехът е сила, която ни владее. Тя ни владее чрез плътския човек. Обаче когато се кръщаваме, ние пречупваме тялото на този плътски човек и така вече грехът не владее над нас.
⁷ Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.	Който е умрял, той е оправдан.
⁸ Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;	Същото като предния стих, но с нюанс – не просто да си умрял, трябва да си умрял с Христос. Трябва при „смъртта си“ да си се отъждествил с Христос на кръста. Който е умрял и се е отъждествил с Христос на кръста, той ще живее заедно с Него.
⁹ като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.	Тук трябва да имаме предвид, че както Христос след възкресението не е подвластен на смъртта, така и ние, които сме умрели с Него (и сме се отъждествили с Неговата смърт), така и над нас грехът няма тази смъртоносна сила (това са мои разсъждения върху текста).
¹⁰ Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.	Христос умря веднъж за винаги. Сега живее вечно.
¹¹ Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.	По същия начин и ние трябва да считаме себе си мъртви за греха и да живеем всеки ден за Бога.
¹² И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.	Връзка със стих 1: След като знаете че сте умрели за греха, нека да не царува грехът във вашето смъртно тяло.
¹³ И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.	Не се поддавайте на грях, за да не ви поробва. Напомняйте си тези истини и живейте пред Бога като оживели мъртъвци.
¹⁴ Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.	Тук се отбелязва силата на Кръста – докато бяхте под закон, грехът се умножаваше. Законът нямаше силата да ви излекува от греха. Обаче Кръстът може да ви излекува от греха. Защото силата на Кръста е много по-голяма от силата на греха.
¹⁵ Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!	Павел продължава да ни будалка с този въпрос, но бързо си отговаря. Това е противно на човешката логика, обаче благодатта преборва греха много по-силно от закона. И не, нямаме позволението да вършим грях, след като сме под благодат.
¹⁶ Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?	Ето тук Павел обяснява заробващата сила на греха. Колкото повече грях вършиш, толкова повече си роб на този грях. Но също така, колкото повече си послушен на Бога, толкова повече правдата ще изобилства в твоя живот.
¹⁷ Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,	Това е голямо тайнство. Как може хора, които са слуги на греха, да се покорят на Христос. Слава на Бога за това нещо че се случва.
¹⁸ и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.	Това тук е трудно да бъде възприето от съвременния човек. Оказва се че сме заменили едното робство с друго. От „роби на греха“, сме станали „слуги на правдата“. Тук е момента да уточним че „свободна воля“ не означава „да можеш да правиш каквото си искаш“. Свободна воля е да имаш силата и способността да вършиш правда. Е, сега след като сме станали слуги на правдата, вече имаме силата и способността да вършим правда.
¹⁹ По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.	Тук става ясно, че Павел ни говори „по човешки“. А това е вече няколко глави (след втората част на глава 1). Павел слиза до нивото на слушателя си и се опитва да го издигне над това ниво. Павел слиза до нивото на повърхностния християнин, който без да се задълбочава отхвърля закона като критерий за добро и зло и се оплита в греха. „Беззаконие“ означава „без закон“. Павел напомня, че както преди читателите му са били слуги на греха, така сега трябва да слуги на правдата. И, в контекста на всичко написано до сега, правдата е „чрез Христос“, както нееднократно се повтаря в текста.
²⁰ Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.	Тук Павел пак ни пуска по пързалката: Пак ни връща в миналото. Защо толкова бъркаш в тази рана, Павле?
²¹ Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.	Задълбава в раната: Какъв ви беше плодът, докато бяхте слуги на греха? Онези гадости, от които ви е срам, защото водят до смърт!
²² Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.	Но Павел няма дълго да ни мъчи :). Защото сега вече сме освомодени от греха (нали цяла глава за това си говорим). Плодът на това освобождение е святост, а когато святостта се развие ще даде плод вечен живот.
²³ Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.	Ето абсолютни извод от 1-6 глави: От една страна заплатата на греха е смърт, а от друга страна Божия дар е вечен живот в Царя Исус, който е наш Господ. Тук се набляга на „който е наш Господ“. Може да е важно за следващите глави.

Log in to post comments

Римляни 7 – текстът

Текстът – Римляни 7	коментар
¹ Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?	Очаква се слушателите за знаят какво е „закон“. А законът владее над човек, само доато човекът е жив. (а ние сме умрели). Пояснение. Какво означава „законът да владее над човека“? Това значи, човек да получава последствията на закона – осъждението. Не се има предвид, че не трябва да спазваме закона, както ще се види по-надолу.
² Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът ѝ умре, тя се освобождава от закона на мъжа.	Тук Павел дава пример от Стария завет – че една жена се счита за омъжена, докато мъжът ѝ е жив. Тя не може докато мъжът ѝ е жив, да се омъжва повторно. Обаче, ако съпругът ѝ умре, тя е свободна от този мъж. (Моя вметка: бракът не е транцедентен – брачните взаимоотношения не преминават на небето след като умрем. )
³ И така, ако мъжът ѝ е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.	Павел продължава с илюстрацията. Ако жена си вземе друг мъж, докато все още има мъж, тя става прелюбодейка (законоотстъпница). Обаче това не е така, ако мъжът ѝ умре. Тогава тя може да се омъжи за друг.
⁴ И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.	Ето изводът от тази илюстрация. Ние бяхме омъртвени спрямо закона, защото „умряхме“. Реално ние не сме умрели, обаче се отъждествихме със смъртта на Христос, който умря.
⁵ Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.	Преди да умрем, законът ни действаше смъртоносно. Без вяра не можем да спазваме закона или да сме покорни на Бога. Без вяра дори да вземем това страхотно нещо – Божия закон – то ще ни донесе смърт. Толкова е коварен грехът.
⁶ Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.	Но сега ние сме освободени от смъртността на закона, защото умряхме за греха („това, в което бяхме държани“). Целта на тази смърт и освобождение е да служим на Бога по Духа. Бог не обича религиозни легалисти, които са пунктуални в буквата, а реално в Духа не почитат Бога и ближния.
⁷ Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“	И тук стигаме до противоречието на съвременния християнин: След като законът докарва смърт, той нещо лошо ли е? Закотън не е лошо нещо. Павел е категоричен. Законът има своята функция – да дефинира греха, за да можем да го разпознаваме.
⁸ Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.	Просто греха е толкова силно нещо, че успява „да пребори“ закона и да усили греховността. Грехът е толкова силно нещо, че една заповед може да го запали. Тук Павел вметва че без закон, грехът е мъртъв. Сякаш законът е разпалката на греха.
⁹ И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;	Дали това е илюстрация на историята на човечествот или е илюстрация на живота на Павел? На мен ми изглежда като история на човечеството. Преди Мойсей е нямало закон и хората са били живи. Когато Мойсей е дал закона, хората са умрели. Втори вариант. Павел, докато е бил малко дете и не е разбирал, е бил жив без закон. Когато е научил заповедите (постопенно, предполагам) е започнал да умира, защото е развил грях.
¹⁰ и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.	И се оказва че добрата заповед се оказва за смърт. Тоест, заповедта и законът не могат да докарат живот.
¹¹ Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.	Ето пак за коварността на греха. Толкова е коварен грехът, че взима нещо добро като заповедта и умъртвява чрез нея. Религиозността умъртвява.
¹² Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.	Павел ясно казва че Законът е свят и добър. Повтаря го със заповедта, за да наблегне на това нещо. Изглежда на човешката логика ѝ е трудно да го разбере това и се налага да се обяснява вече 12 стиха.
¹³ Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.	Ето тук Павел прави разделяне между Закона и греха. Всъщност грехът е който докарва смърт, а не Закона, който е свят справедлив и добър. По подобен начин грехът докарва смърт чрез други добри неща в нашия живот: семейството е добро, обаче има силно дисфункционални семейства да имаш деца е добро, но има жени, които умират когато раждат да работиш е добро, но има хора, които се покланят на работата си като на идол да имаш пари е добро, но има хора, които са подвластни на парите ... Примерът е че грехът взима всякакви добри неща и ги използва, за да се умножава.
¹⁴ Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.	Ето къде е проблемът – не е в Закона. Защото законът е духовен. Произходът на Закона е небето – самият Бог с пръста си изписва Десетте заповеди. Проблемът е човешкото плътско есество. Падналото човешко естество. Защото човекът е поробен под греха. (Мое мнение: Поробеният човек под греха е човекът преди да сме приели Христос)
¹⁵ Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.	Грехът толкова силно ни оплита, че ние сами не можем да се контролираме и да вършим правда. Ние искаме да вършим добро, но грехът ни води към злото, което мразим. (Хм, тук изглежда става въпрос за хората, които вече са приели Христос и имат това съзнание да желаят доброто. Или, може би, хората, които нямат Христос все пак и те имат желание да вършат добро?)
¹⁶ Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.	И ето тук се вижда доброто на закона – защото ни показва кое е добро и кое е зло. Той е „детеводител към Христос“ (Филипяни или Ефесяни).
¹⁷ И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.	Ако говори за новороден в Христос човек: Когато върша грях, не го върша аз, който съм новороден, а грехът и остатъкът от плътския човек го върши.
¹⁸ Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.	За мен това е много депресарски стих. Изглежда че дори и след като сме новородени, все още ще има да се разправяме с „плътския човек“. Духовното ни естество има желание да върши добро. Обаче нямаме силата да го вършим.
¹⁹ Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.	Повторение: Не съм в контрола на нещата – не върша доброто, което желая. Върша злото, което не желая.
²⁰ Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.	Пак повторение: Не аз върша злото, а грехът, който живее в мен.
²¹ И така, намирам такъв закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.	Значи дори и в Павел, който иска да върши добро, злото присъства. Дори и в новородените християни, които искат да вършат добро, злото присъства.
²² Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;	Във вътрешното си (духовно) естество, ние се наслаждаваме в Божия закон.
²³ но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.	Обаче в плътското си естество сме роби на греха.
²⁴ Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?	Ужас! Какво ще правим? Как ще се избавим от тялото, което ни води към смърт?
²⁵ Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.	Слава на Бога за Христос! Уф, отдъхнах си! Дори като християни ние с ума си служим на Божия закон, а с плъските си част служим на закона на греха. Тук Павел направи разделение. Ние като новородени християни, имаме две естества, които са в борба по между си. В нас се борят духовното и плътското естество! И сигурно ще се борят цял живот.

Log in to post comments

Римляни 8 – текстът

Текстът – Римляни 8	Коментар
¹ И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.	Кулминацията на всичко казано до тук: Няма никакво осъждане за онези, които сме в Христос.
² Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.	Има друг закон, който е много по-силен от Закона и от греха. Законът на животворящия Дух в Исус Христос ни освобождава от закона на греха и смъртта.
³ Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,	Защото Закона беше слаб заради плътта (доказано в предната глава). Така за Законът беше невъзможно да даде нов живот. Обаче това, което беше невъзможно за Закона, го извърши Бог Отец, като изпрати Сина си, Исус Христос, в плът. Тази плът беше подобна на греховната плът на човеците. Така чрез смъртта на Христос в тази плът, Бог осъди греха в плътта.
⁴ за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.	И така направи да се изпълнят в нас изискванията на Закона. Изисквания, които нямаше как да изпълним без Христос. Тук се казва че „ходим по Дух“, а „не ходим по плът“. Тези понятия се срещат май за пръв път. Поради което очаквам по-долу да бъдат обяснени.
⁵ Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.	„Ходенето по плът“ е стремежът към „плътското“. „Ходенето по Духа“ е стремежът към духовното. Тоест, тук „плътско“ не е в буквален смисъл „органична материя“. Когато Бог създаваше света, той каза че всичко е „добро“, което включва и хората и тяхната плът. Тук „пътското“ онзи стремеж да задоволяваме страстите си отвъд нужното. Това е онзи завладян от страсти живот, който отклонява човек от служба на Бога и търсене на Божието царство. Тук искам да отбележа, че и негативните страсти като страхът и тревожността, също са плътски. Тоест, живот прекаран в страх, също не е угоден на Бога. Интересното е че за много чувства има места в тялото ни, където ги усещаме – в стомаха, в гърлото, в ръцете и краката, в главата...
⁶ Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.	Плътта се стреми към смърт. Стремежът на Святия Дух е живот и мир. А Святия Дух живее в нас.
⁷ Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.	Плътта не може да се покорява на Бога и е във вражда с Него.
⁸ И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.	Докато сме плътски, не можем да угодим на Бога. Какво означава „докато сме плътски“? Кога ставаме „духовни“?
⁹ Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.	Аха – ние вече не сме плътски, ако наистина в нас живее Божия Дух. (Мой въпрос: А как разбираме, че в нас живее Божия Дух?) Не може да си Христов, ако нямаш Божия Дух.
¹⁰ Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.	Тук изглежда че „Христос е във мен“ е равносилно на „имам Божия Дух“. Ако Христос живее в нас и имаме Божия Дух, то тогава тялото е мъртво заради греха, но духът ни (човешкия дух) е жив поради правдата.
¹¹ И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.	Ако живее в нас Духът на Бога, тогава Бог ще съживи и нас от смъртните ни тела. (Това „ако“ как да го разбираме? Има ли някакво свидетелство, че Божия Дух живее в нас, че да е толкова ясно, че се използва като доказателство, че ще нашите смъртни тела ще бъдат възкресени?)
¹² И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.	От всичко това следва, че не трябва да живеем плътски. След като имаме Божия Дух, умрели сме и сме разпънали плътта, няма какво да живеем плътски. Не сме длъжни да правим това.
¹³ Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.	Павел продължава с обяснение, което е следствие от всичко казано вече дотук: Ако се стремим към плътското, ще умрем. Ако чрез Духа умъртвяваме плътта, ще живеем. Тази борба все още съществува у християнина дори след като се е новородил, кръстил и приел Святия Дух. Това е ежедневна борба. Очаквам да разбера как се случва това умъртвяване на плътта и греха.
¹⁴ Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.	Божиите синове са онези, които се водят от Божия Дух.
¹⁵ Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!	Защото не сме приели дух на робство. Християнството е освобождение. Христос ни освобождава от греха. Сега вече не ни е страх (от смъртта и наказанието). Ние имаме Дух на осиновение, чрез който викаме „Татко, Натко“ на Бога.
¹⁶ Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.	Ето свидетеството на Божия Дух, заедно с нашия дух, че сме Божии деца – това че казваме „Татко“ на Бога. (А не може ли някой, който не е син и няма Божия Дух, също да казва „Татко“ на Бога?)
¹⁷ И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.	Значи вече установихме че сме деца на Бога. А като деца сме и наследници на Бога. Бог ни дава „наследство“ – нещо, което да си е наше. Често в Библията се има предвид „недвижим имот“. Но може и да е всякакво имущество. На друго място (май Йоан 14) се казва, че Христос отива да ни приготви „жилище на небесата“ – недвижимо имущество на небето :). Ние също сме и „сънаследници“ с Христос. Така че ние ще страдаме както Той страда и ще се прославим, както и Той се прослави.
¹⁸ Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.	А страданията на настоящото време са прекалено малки в сравнение със славата, която ще получим ние. Какво означава „ще се открие в нас“? Тоест, тя си е там, но е скрита ли? И по някое време ще се „открие“ и ще стане явна за света?
¹⁹ Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.	Цялото творение е в копнеж. Цялото творение е в очакване на разкриването на нас Божиите синове.
²⁰ Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,	Творението страда, защото е подчинено на преходността. От Грехопадението на сам, светът страда от болести, смърт и болка. Бог беше този, който подчини творението (заради греха на Адам, който беше царят на света).
²¹ с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.	Кой има „надежда“ тука – Бог или творението? Възможно ли е Бог да има надежда? Граматиката е такава, че сякаш се казва: „Творението беше подчинено на преходността от Бога с надежда, че и самото творение ще се освободи...“ Звучи сякаш Бог е подчинил творението с надежда че творението ще се освободи. Сякаш Бог има „надежда“?
²² Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;	Стих 19 малко по-засилен – творението страда до сега. „До сега“ може би значи до идването на Христос?
²³ и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.	Всичко е толкова объркано, че дори и християните, които имат първите плодове на Духа – християните от онова време – и те май не са още получили осиновението? Те също очакват изукупването на тяхното тяло.
²⁴ Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?	Това продължава да бъде „надежда“. Ако беше вече осезаема реалност, нямаше да бъде „надежда“. (А то може и да е реалност, но не „осезаема“).
²⁵ Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.	Надеждата е хубаво нещо, защото способства за търпение и очакване.
²⁶ Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.	Докато чакаме, Духът ни помага в нашата слабост. Дори не знаем как да се молим както трябва. Обаче самият Дух, който е в нас, се застъпва за нас. Какво означава „неизгооврими стенания“?
²⁷ А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.	А Бог Отец, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа. Духът се застъпва за нас неотклонно по Божията воля.
²⁸ Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.	Павел го знае, но аз не винаги го знам това – всичко съдейства за добро на нас, които обичаме Бога. Ние сме също онези, които са призовани според Божия план. „Намерение“ означава „план“ на съвременен език. Намерение е онова, което възнамеряваш да направиш.
²⁹ Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;	Тук следва силно дискутиран пасаж в християнските среди. предузнати => предопределени да бъда по образа на Христос
³⁰ а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.	предопределени => призовани => оправдани => прославени Има непреодолима връзка между „предузнати“ и „прославени“.
³¹ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?	И всичко това се използва като аргумент в този стих: След като сте предузнати, предопределени, призовани, опрвдани и това е залог за това че ще бъдете прославени, то ако Бог е откъм нас (за което вече имаме неоспоримо доказателство), кой ще е против нас?
³² Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?	И след като виждаме, че Бог не пощади своя собствен Син заради нас, от това не виждаме ли ясно, че заедно със Сина си, Бог ще ни подари ВСИЧКО?
³³ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!	Има ли някой, който да може да обвини Божиите избрани (стихове 28-30)? Не, Бог е, който ни оправдава.
³⁴ Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.	Има ли въобще някой, който да ни осъди нас, Божиите избрани? Ами че Исус Христос се застъпва за нас със сила възкресен от мъртвите. Исус Христос е в постооянно общение с Бог Отец.
³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?	Има ли нещо, което да ни отлъчи от Христовата любов? Въобще възможно ли е, при тези обстооятелства (които коментираме цяла глава вече), Бог да те отхвърли по някаква причина? Не, не може. Възможно ли е някаква външна атака срещу нас да ни отдели от Бога? Не, не може.
³⁶ Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“	Външните атаки не могат да ни отделят от Бога, дори да ни убият.
³⁷ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.	Защото във всичко сме повече от победители, чрез Исус Христос (или Бог Отец), който ни е възлюбил.
³⁸ Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,	Павел показва увереност, че няма нещо, което да може да ни отлъчи от Христовата любов – няма същество на този или онзи свят, което да може да направи това.
³⁹ нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.	Няма „нещо“ или „някой“, което да ни раздели с Бога. Дори и ти сам не можеш да се разделиш с Бога. Не съществува такова същество или ритуал, което да ни отдели от Бога и от Божията любов.

Log in to post comments

Римляни 9 – текстът

Текстът – Римляни 9	Коментар
¹ Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,	Това ми изглежка като някакъв израз и начин да се обърне внимание на нещо. Христос казвеше „Истина, истина ви казвам“.
² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.	Нещо го притеснява Павел.
³ Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;	За пръв път споменава за „неговите братя“ и „роднините си по плът“ – юдеите. Тук Павел изразява загриженост и че би искал тези хора да бъдат спасени (може би по-долу ще бъде по-ясно), и той би бил готов да бъде жертва, стига това да е възможно. Подобно, Мойсей се беше застъпил за израилевия народ като беше казал „Мен изличи от книгата на живота, но тях пощади“ (или нещо такова).
⁴ които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;	Тези хора са „израилтяни“ – те са част от онова старозаветно общество и народ, на когото бяха дадени обещанията Закона, ритуалният закон... Това са много специални хора.
⁵ чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин.	От този народ по плът се роди Христос.
⁶ Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,	Но Божието слово не се проваля. Не всеки, който е от Израил, е Израил. „Совите не са това, което са“.
⁷ нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“	Не всички са Авраамово потомство. Обещанието е полинията на Исаак. Авраам имаше много деца, но обещанието и наследството е „по Исаак“.
⁸ Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.	Не плътските деца са Божии деца. Децата „по обещание“ са Божии деца. Децата чрез вяра са Божии деца.
⁹ Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“	Цитат на обещанието. Мисля, че Бог го казва една година преди Сара да роди: „Ще дойда еди си кога и Сара ще има син“.
¹⁰ И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,	Павел продължава с пример за Ревека и Исаак. Когато Ревека зачева. Тук трябва да вметна, че които и да са римските вярващи – юдеи или езичници – изглежда Павел очаква от тях да познават Писанията – Стария завет.
¹¹ макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,	Та когато раждаше Ревека и децата все още бяха в корема ѝ и все още не бяха направили нищо добро или лошо, Бог реши да демонстрира как неговото намерение, избор и призоваване не почива върху дела.
¹² ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;	Тогава Бог обяви, че по-големият (Исав), ще слугува на по-малкият (Яков).
¹³ както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“	Друг цитат от Писанието: Яков възлюбих, а Исав намразих“.
¹⁴ Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!	Разбира се, у читателят извира такъв въпрс за „справедливостта“ – Несправедлив ли е Бог, че да избира не на база делата?
¹⁵ Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“	Не, не е несправедлив. Демонстрирано с Мойсей, на когото Господ казва: На когото поискам, ще окажа милост, и, когото искам, ще пощадя“. Аз решавам, казва Господ, това си е моя работа.
¹⁶ И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.	Не зависи от хората, не зависи от делата ни. Зависи от Бога, който показва милост.
¹⁷ Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“	Като подкрепа на това, че зависи от Бога, Павел дава пример с фараона – че именно затова Бог го е издигнал, въпреки че е лош, за да покаже Бог, кой всъщност е Богът на евреите. В разказването на истории има такъв похват: За да покаже авторът какви качества има даден герой, той го сблъсква със силен противник. Едно е Бог да ти намери изгубената овца. Друго е да те изправи човек с ниско самочувствие срещу фараона – срещу владетела на света за това време. Бог е по-силен и от най-силния владетел. За днес това би звучало като „Бог е по-силен от Тръмп, Путин и Си Дзинпин взети заедно“.
¹⁸ И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.	Повторение за затвърждение – Бог абсолютно суверено решава на кого да покаже милост и кого да закорави.
¹⁹ Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?	И ето, Павел проговорва по човешки. Павел води виртуален диалог със себе си – единият говори библейските и духовните истини, а другият е като адвокат на дявола и защитава плътската и човешката теза. На други места вторият събеседник е някакъв религиозен юдеин легалист. В случая, човекът, който решава да осъди Бога, идва и възмутено казва: Ама как така Бог ще обвинява хората, след като ги е предопределил да бъдат закоравени!?!
²⁰ Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?	И тук Павел ни обяснява какво трябва да е отношението на човека към Бога – със смирение, а не с арогантност. Ти няма какво да съдиш Бога. Той може да прави каквото си поиска. Тук трябва да вметна, че в Библията има примери за хора, които са се възпротивили на Бога и са постигнали каквото са целяли. Конкретно се сещам за Авраам, който води преговори с Бога за хората от Содом и Гомора. И също си спомням за Мойсей, който казва „Нека името ми да бъде изтрито от книгата на живота, само не погубвай народа на Израил!“ Изглежда има легитимен начин на съпротива срещу Бога и нелегитимен. В примерите на Авраам и Мойсей, те се састъпваха за други хора. Освен това се се позоваха на Божия характер. Като антипример ще дам Йона, който наобратното – искаше да бъдат погубени много хора. Така че аз смятам че можем да търсим отговори от Бога и понякога дори да ги търсим по-настървено. Но ние трябва да го признаем за Бог и Цар и да имаме смирение, когато пристъпваме към Него.
²¹ Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?	Тук Павел се аргументира че Бог може да прави всичко както реши, като дава пример с грънчаря, който има правото и решава с коя буца глина какво да сътвори.
²² Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,	И какъв точно е проблемът с това, че Бог иска да покаже гнева си? Никакъв.
²³ и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –	Но това изявяване на гнева служи като слава на Бога за онези, към които се показва милостта.
²⁴ нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?	А тези хора са както между юдеите, така и между езичниците.
²⁵ Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;	Тук се цитира Осия, който казва че Бог ще си създаде народ. ~ Осия 1:9-10 ⁹ И ГОСПОД каза: Наречи го Ло Амми, защото вие не сте Мой народ и Аз няма да бъда ваш Бог. ¹⁰ Но броят на израилевите синове ще бъде като морския пясък, който не може да се премери и не може да се преброи. И вместо онова, което им се каза: Не сте Мой народ, ще им се каже: Синове на живия Бог. ~ Осия 1:9-10
²⁶ „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“	Бог прави контраст. Първо казва синът да се нарече „Не сте мой народ“, за да наблегне на бунта на израилевия народ. А след това казва че ще дойде време, когато вместо това унизително име, ще се нарекат Божии синове.
²⁷ А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;	Исая говори за Остатък от Израил. Няма всички израилтяни да се спасят.
²⁸ защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“	Това обяснение не го разбирам.
²⁹ И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“	Исая казва: Добре че беше Бог да се погрижи да има остатък, че иначе щяхме да заприличаме на най-гнусните и грешни народи от миналото.
³⁰ Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;	Идва към завършек: За какво беше всичко това? Ами беше за това, че има народи, които не търсят Бога, но го намират чрез вяра.
³¹ а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.	А Израил, който търсеше правдата по закон, не стигна до тази правда. Тук българският текст ми е неясен, защото липсва някакъв контекст. В KJV се казва: But Israel, which followed after the law of righteousness, hath not attained to the law of righteousness.
³² Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,	И защо така се получи с Израил? Защото не потърсиха правдата чрез вяра. Уповаха на делата и се спънаха в Камъка на препъване (тук моето мнение е че се отнася за Исус Христос и че трябва „камък“ да е с главно „К“)
³³ както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“	Да познал съм – Камъкът е Христос. Той е „камък на препъване“ и „канара на съблазън“. Христос е толкова откачено нещо както за силно религиозните легалисти, така и за разгулните грешници. И двете групи не могат да го разберат. Много от нас дори след като сме повярвали, активно се борим срещу образа на Христос в Библията и обичаме да си наслагваме наш си образ. Знам, остатъците от плътския човек са още там. И, както говорихме, до края на живота си ще се борим с него. До тук Павел яростно обвини две групи хора: В началото обвини хората, които се отдават на страстите си и вършат какви ли не грях и беззаконие. Сега тук Павел показа, че юдеите или, по друг начин казано, религиозните фанатици, които уповават на дела и външо спазват всякакви ритуали и правила, тези хора не могат да се оправдаят без вяра. И двете групи са крайности, които не угодни на Бога. И за двете групи Хора Христос е изкуплението чрез вяра.

Log in to post comments

Римляни 10

Римляни 10 – текстът

Текстът – Римляни 10	Коментар
¹ Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.	Павел се връща на темата за спасението на народа на Израил. Павел иска те да бъдат спасени. (Отбелязвам, че тук Павел говори за Израил в трето лице – „те“. Тоест, той не се причислява към Израил).
² Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.	Да, религиозните легалисти също може да имат ревност за Бога и дори да бъдат искрени в това. Обаче, ако то не е „според познаването“, то тогава няма как да се случат нещата. Изглежда че „познаването“ е от съществено значение за спасението. (Предполагам че става въпрос за познаването на Христос или познаването на истината)
³ Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.	Оказва се че става въпрос за „познаването на Божията правда“. Фанатичните религиозни израилтяни не познаха, че Божията првда не се постига с дела по Закона. Но те държаха да я спечелят чрез дела по Закона. По този начин те не се покориха на Божията правда. (Вметка. Можем ли да упрекнем фанатичните религиозни израилтяни, след като Стария завет изглежда че налага именно това – правда чрез дела по закона? Или, може би, аз така съм свикнал да чета Стария завет, защото му вменявам част от своите възгледи докато го чета?)
⁴ Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.	Оказва се, че Христос е краят на Закона. „Край“ в смисъл на онова към което Закона сочи. „Край“ в смисъл на „завършек“ – Законът започва нещо, което завършва в Христос. Христос е крайният осъществител на Закона. Тук някои хора смятат, че „край“ е в смисъл на „прекратяване“ – че Христос е отменил или прекратил Закона. Това противоречи на Матей 5:17-48, където Той казва: ¹⁷ Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а да изпълня. ¹⁸ Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. ... Целият пасаж след това дискутира Закона и Исус не просто каза че трябва да го изпълняваме, но и даде много по-големи изисквания за святост – не просто да не прелюбодействаме, но и дори да не пожелаваме; не просто да не убиваме, но дори и да не нагрубяваме... Накрая Исус завършва с „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“. Оказва се, че Исус има много високо мнение на Закона, което съвпада с по-ранното твърдение на Павел, че законът е добър и справедлив.
⁵ Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“	Но какъв точно е проблемът? Проблемът не е закона сам по себе си, който е свят, справедлив и добър. Проблемът е нашето упование в този закон, чрез който ние искаме да придобием праведност пред Бога.
⁶ Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу;	Защото правдата от вяра говори така: Да не се мислиш за голяма работа. Тоест, да не си мислиш, че чрез невероятните си дела, нещо си заслужил пред Бога.
⁷ или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?	Нито да се мислиш за малка работа. Тоест, да не си мислиш, че чрез греховете си си отделен завинаги от Бога.
⁸ Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.	Но правдата казва че словото е в сърцето ти. Имаш всичко необходимо за живота и за благочестието. Чрез Святия Дух, който е вътре в теб, ти имаш достъп до Бога и до Христос. („Аз и Отец ще си направим жилища във вас...“)
⁹ Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.	Интересно е тук, че изповедта с устата е сложена преди повярването в сърцето. Може би някои хора имат нужда тази изповед, за да могат да я повярват. Fake it unil you make it :) В този стих така ми изглежда последователността: Ако изповядваш с устата си че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
¹⁰ Защото със сърце се вярва за оправдание и с уста се прави изповед за спасение.	Обяснението: Вярата в сърцето оправдава Изповедта на устата спасява Мой въпрос: „Оправдание“ и „спасение“ не значат ли едно и също?
¹¹ Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“	Тук Павел ни уверява от Писанието (Стария завет), че вярата не посрамва. Подразбира се, че вярата прославя.
¹² Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.	Няма разлика между юдеин и езичник (конкретно е използван грък за примера, защото изглежда в Рим това е бил най-разпространения вид езичници. На други места Павел говори за „варвари“, което е друг вид езичник). Тук е много важно да се отбележи, че Бог не е Бог само на юдеите/евреите, както може някой да смятат. И също е важно да се отбележи, че Бог е щедър към всички, които го призовават. „Призовавам“ – „викам за помощ“, „обръщам се към някого с молба“.
¹³ Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“	Призоваването, както и изповядването изглежда се разглеждат като върхова форма на проява на вяра. До такава степен, че който призове Името на Господа, ще се спаси. А до сега видяхме, че спасението е единствено чрез вяра. Тоест „призовавам“ = „вярвам“.
¹⁴ Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?	Не е възможно обаче да призовеш някой, в когото не вярваш. Нито е възможно да повярваш в някой, за когото не си чул. И няма как да чуеш без някой да ти говори – проповедник.
¹⁵ И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“	И не може някой да проповядва, ако не бъде изпратен.
¹⁶ Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“	Но въпреки изпращането на проповедници, не всички се подчиниха на благовестието.
¹⁷ И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.	Защото вярата е от слушане на Христовото слово. Трябва да слушаме словото всеки ден.
¹⁸ Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“	А Израил не са ли чули? Връщаме се пак към началото на главата – за спасението на Израил. Да, чули са.
¹⁹ Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“	Но като са чули, какво се е случило? Тук не разбирам този аргумент. Павел не отговаря на въпроса „Израил не е ли разбрал?“ Тоест, на този въпрос той отговаря с това че Бог решава да разразни Израил като се обърне към друг народ.
²⁰ А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“	Тук продължава с това че Бога казва, че е намерен от народ, който той не е избирал – народ, който не е търсил Бога.
²¹ А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“	А Израил се оказват като някакъв опак и закоравял народ, който се противи на Бога.

Log in to post comments

Римляни 11 – текстът

Текстът – Римляни 11	Коментар
¹ И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.	След всичко казано тотук идва логичния въпрос: „Бог отхвърлил ли е „Своя народ“? Подразбира се че „Своя народ“ е Израил. Чак тук в 11 глава Павел започва да говори за израилевото си потекло. Казва го, за да го използва ва аргументацията си.
² Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:	Не, Бог не е отхвърлил своя народ. Този народ е „предузнат“, а както говорихме в глава 8, от това че е „предузнат“ следва че е предопределен, от което следва че е опрвдан... Дава се пример с Илия, който вика къмм Бога против Израил. Илия е нещо като анти Авраам и анти Мойсей – Илия е обвинителят на Израил.
³ „Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“	„Господи, нещата са много зле. Този народ е абсолютно покварен. Само аз останах от праведните“.
⁴ Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“	„Хм, не се имай за толкова голяма работа. Имам още 7000 мъже остатък.
⁵ Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.	„По същия начин и сега има остатък от целия този юдейски народ“ – казва Павел. „Ето ме, аз съм пример“ (стих 1).
⁶ Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).	Вижте, или е по благодат или е по дела. Не може и двете. Благодатта чрез дела не е благодат.
⁷ Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес;	Но какво се случи с Израил? Ами те не получиха спасение по дела, обаче има тук един остатък, който го получи. Аз съм представител на този остатък. А останалите от Израил в момента са закоравени. (в момента на писането на писмото).
⁸ както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“	Изгледжа Бог има активно участие в тяхното закоравяване – „Бог им даде“ безчувствие и нечуващи уши.
⁹ И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,	Цитат от Псалм 69, с който не ми е много ясно каква е връзката с настоящия пасаж: ²² Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие – клопка!
¹⁰ да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“	²³ Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят!
¹¹ Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност.	„Но защо се спънаха – за да паднат ли?“ – пита Павел. Твърдо не. Те се спънаха, за да дойде спасението на езичниците. Бог използва езичниците, за да подбуди юдеите към ревност.
¹² Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще ще означава тяхното пълно възстановяване!	Логиката на Павел е наобратно на нашата логика. Той казва че щом тяхното падане довежда до богатство за света и езичниците, то значи ще доведе до много повече благословения тяхното възстановяване.
¹³ Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,	Павел е апостол на езичниците. И много е отдаден на това свое служение. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците. ~ Деяния 18:6
¹⁴ дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.	Но вътрешната му надежда е че чрез служението си към езичниците Павел ще подбуди към ревност юдеите, за да се спасят и те.
¹⁵ Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?	Продължава логиката на Павел: Ако отхвърлянето на юдеите означава примирие на Бога със света, то колко повече ще бъде приемането на юдеите!
¹⁶ А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято и ако коренът е свят, то и клоните са свети.	Юдеите са оприличени на първо тесто и на корен, от където благословенията бликат към клоните. А клоните са езичниците. За тестото не съм сигурен в аналогията.
¹⁷ Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината,	Има естествени клони (юдеи), които са били отрязани, за да бъдеш присаден ти (езичника).
¹⁸ не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб.	Но да не се въздига сърцето ти и да не бъдеш арогантен. Няма какво да злословиш срещу корена – който са юдеите. Според мен коренът са остатъка от юдеите, защото другите са отрязаните клони.
¹⁹ Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз.	Павел продължава да изобразява арогантността на някои езичници, които изглежда се хвалят че са се хванали на стъблото и че някои са били отсечени, за да им направят място на тях.
²⁰ Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой.	То е така, обаче ти недей много да високоумстваш. Стой на стъблото чрез вяра.
²¹ Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.	Бог няма да ти цепи басма :) Щом онези отсече, които бяха много по-заслужили от теб, той може да отсече и теб, ако бъдеш арогантен.
²² Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен.	У Бога има едновременно благост и строгост. Строгост се проявява към арогантните и високоумните. А към тези, които с вяра уповават на благодатта, има благост.
²³ Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново.	Падналите юдеи имат шанс – ако проявят вяра, ще бъдат отново присадени.
²⁴ Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина!	Съвсем е възможно за Бог да възстанови падналите израилеви клонки, защото на тях това им е естественото място на маслината. Той е възстановил теб, за когото това не е толкова естествено място, колко повече може да възстанови тях.
²⁵ Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците.	Тук не е моментът да бъдем арогантни и да високоумстваме. Закоравяването сполетя Израил, за да могат да се спасят вички езичници (които са предопределени да бъдат спасени).
²⁶ И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков;	Тук Павел казва че „целият“ Израил ще се спаси. Какво има предвид? Вече стотици години умират израилтяни, които не вярват в Христос. Тук се цитира пророчество за Христос – Той е избавителят от Сион. Исус Христос е който ще отвърне безбожието от Яков.
²⁷ и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“	Бог ще отнеме греховете на израилевия народ. Кога? По времето, когато Павел пише това ли или е за някакво бъдеще време?
²⁸ Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците.	Има някаква специалност и двойственост на отношенията на Бога с Израил. Те са едновременно „неприятели“, но и „възлюбени“
²⁹ Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.	Павел: Няма как това да не се случи, защото даровете от Бога са неотменими. Щом са обещани, няма как да не се случат.
³⁰ Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост,	Ето пример за Божиите дарове: Вие, езичниците в Рим, преди не бяхте покорни на Бога, но сега поради юдейското непокорство, сте придобили милост.
³¹ така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост.	Вие придобивате милост чрез тяхното непокорство, обаче те ще придобият милост, чрез вашето покорство. (Много интересни противопоставяния прави Павел – не винаги са ми логични и разбираеми)
³² Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.	Подобно изказване имаше и преди (в глава 8) – Бог остави всички в грях и непокорство, за да може да покаже милост към всички. Иначе трябваше правдата да е по дела и тогава едва ли някой щеше да се спаси.
³³ О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му!	Всичко това е толкова голямо, че умът ни не може да го побере.
³⁴ Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?	Има ли въобще човек, който да може да разбере Господния ум?
³⁵ Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“	Има ли въобще човек, който наистина е дал нещо на Бога, че Бог да му върне заема?
³⁶ Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.	Не, няма такива хора. Всичко, което сме, всичко, което имаме и въобще целите ни същества са от Него. От Него – ние произхождаме от Бога. От него взимаме силите си, от него взимаме имуществото си. Чрез Него – всеки ден ние живеем чрез Бога и само и единствено чрез Него ние въобще можем да свършим някаква работа. За Него – Бог е ултимативната цел на всичко това. Само Бог може да даде смисъла на всичко. Ние живеем за Бога.

Log in to post comments

Римляни 12 – текстът

Тексът – Римляни 12	Коментар
¹ И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение.	Аз смятам че глава 12 е кулминацията на посланието на Павел към римляните. В думите „и така“ се събира всичко казано до сега от 1 глава до 11 глава. Голяма грешка е да се започва да се чете оттук без да са прочетени предходните глави. Ако махнем „и така“ и махнем „аз ви умолявам, чрез Божиите милости“, това си е чисто легалистичен подход – тук се говори за дела. Но къде е разликата? Разликата е кое преди кое се слага и в това какво упование имаме в тези дела. Вече 11 глави Павел говори за това че не трябва да уповаваме на делата. Няма изведнъж да си смени мнението! Да ние трябва да вършим добро. Да, законът е свят, справедлив и добър. Обаче това добро не е заслуга за нашето спасение. Вярата е заслугата за нашето спасение. Така че продължавай да уповаваш на вярата в Христос на кръста. И като имаш тази вяра жертвай себе си и цялото си същество за свято и разумно служение на Бога. Не бъди легалист, но спазвай закона. Спазвай закона не като средство за спасение. Спазвай закона, защото си предопределен за добри дела (Ефесяни 2). Ето това означава че Христос е „краят на закона“. Христос е зъвършека на закона, за да „бъдем свети, както е свят небесният ни Отец“.
² И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.	Не бъдете повърхностни в поведението и живота си. Постоянно обновявате ума си и търсете Божията воля за всичко. Не само чрез четене и слушане на Словото, но и чрез действие и преживяване (опит). Има неща, които само с четене няма да ги разберем, докато не ги приложим и преживеем.
³ Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас да не мисли по-високо, отколкото трябва да мисли, а да внимава да е разумен, според мярката на вярата, която Бог е разпределил на всеки.	Недейте да високоумствате. Предполагам, че в аудиторията на Павел има както юдеи така и езичници. От прочетеното до тук виждаме че всяка една от групите може да има поводи да ес възгордява. Няма за какво, казва Павел. Бъди смирен, действай си по своите си задачи и се простирай според това, което Бог ти е дал.
⁴ Защото, както имаме много части в едно тяло, но не всички части имат една и съща служба,	Просто трябва да разберем, че като тялото има много части,
⁵ така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и поотделно – части един на друг.	така и в Църквата ние вярващите сме части един на друг. А всяка част има различна служба и различни качества и умения.
⁶ И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях: ако е пророчество, нека пророкуваме според мярката на вярата;	Вместо да се мислиш за голямата работа поради определени качества и умения, които имаш, започни да служиш на хората с тези качества и умения. Служи с усърдие и постоянство. Ако имаш пророчество, действай с усърдие според пророчеството.
⁷ ако е служение – да постоянстваме в служението; ако някой поучава – в учението;	Ако имаш служение, служи с постоянство. Ако имаш поучение, поучавай с усърдие и постоянство.
⁸ ако увещава – в увещаването; ако дава, да дава с простосърдечие; ако ръководи, да ръководи с усърдие; ако показва милост, да я показва с радост.	Ако можеш да увещаваш, не спирай. Ако имаш дарбата да дава, давай от сърце. Ако си ръководител, ръководи с усърдие. Указвай милост с радост.
⁹ Любовта да бъде без лицемерие; отвращавайте се от злото и се дръжте здраво за доброто;	Не бъдете лицемерни в любовта си. Да ви е гнус от злото. Дръжте се за доброто.
¹⁰ горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг.	Обичайте се истински и се почитайте.
¹¹ В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа;	Тук е малко оксиморон – „В усърдието си не бъдете лениви“. Но може да е средство за засилване на думите.
¹² радвайте се в надеждата; бъдете твърди в скръбта; постоянствайте в молитвата;	Радвайте се в надеждата – когато се надяваш на нещо, още сега изпитвай радостта от него, недей да чакаш докато се изпълни. Когато скърбите, бъдете твърди. Постоянно се молете.
¹³ помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие.	Помагайте си един на друг и канете гости у дома си.
¹⁴ Благославяйте онези, които ви гонят; благославяйте и не кълнете.	Не отвръщайте зло за зло – благославяйте онези, които ви кълнят и клеветят.
¹⁵ Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат.	Бъдете „емпатични“ и съпричастни – ако някой се радва, споделете радостта му, ако някой е тъжен, споделете тъгата му. (Хм!)
¹⁶ Бъдете единомислени; не високоумствайте, а се предавайте на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.	Бъдете единомислени. Търсете единността. Има и други подобни пасажи в Библията.
¹⁷ На никого не връщайте зло за зло. Мислете за това, което е добро пред всичките хора.	Не връщайте зло за зло (повторение за затвърждение). Стремете се към онова, което е добро пред всички хора (а не само за вас да мислите). Мой коментар: Тук започва държавническото мислене. Повечето хора мислят за себе си и за семействата си. Много рядко някой мисли за входа, за блока, за общността и квартала.
¹⁸ Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора.	Стремете се да живеете в мир с всички хора. (Интересно е че пише „до колкото зависи от вас“. Изглежда не винаги ще можем да живеем в мир, но се изисква от наша страна да сме си свършили работата.
¹⁹ Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“	Не си отмъщавайте (потретване на „не връщайте зло за зло“). Господ е истинският отмъстител. Когато отмъщаваме, ние се опитваме да заемем Неговата позиция на свят и справедлив съдия, но по нашия си човешки начин.
²⁰ И така, „ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“	Примери за „не връщайте зло за зло“. Направи каквото можеш добро за неприятеля си и остави Господ да се оправя с него.
²¹ Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто.	Потретване, почетвъртване е попетване – побеждавайте злото чрез доброто. Не можеш да победиш злото чрез зло.

Log in to post comments

Римляни 13 – текстът

стих	Текстът – Римляни 13	Коментар	бележки
1	Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.	12 глава завърши с „не отговаряйте на злото със зло“. Каква е връзката на това с 13 глава? За момента не виждам конкретна връзка. Тук се започва нова тема. Тук се приканват хората да се покорват на „властите, които са над него“. Като обяснение се дава, че всака власт е от Бога. Това е много спорен пасаж и съм виждал всякакви противоречиви обяснение върху него. Тук е важно да отбележим, че пише „всяка“ власт. Обаче „всяка“ означава ли „всичката, навсякъде по света във всеки един момент на историята“? Много хора биха имали проблем с такъв възглед. Трябвало ли е евреите в нацистка Германия да се покоряват на властите, защото те са „от Бога“?	Примери за непокорство, която е одобрена от Бога: Акушерките в Египет – Изход 1:15–21 Акушерките не убиват еврейските момчета, защото се страхуват повече от Бога, отколкото от царя. Мойсей срещу фараона – Изход 3–14 Мойсей настоява фараонът да освободи Израел, следвайки Божието призвание, а не човешката заповед. Седрах, Мисах и Авденаго – Даниил 3:16–18 Те отказват да се поклонят на златния идол, защото законът на царя противоречи на Божието. Даниил – Даниил 6:10 Даниил продължава да се моли на Бога въпреки забраната на царя. Петър и Йоан – Деяния 4:18–5:29 Те продължават да проповядват, въпреки заповедта на религиозните власти. Апостолите заявяват, че трябва да се покоряват на Бога, а не на хората.
2	Затова, който се съпротивлява на властта, се съпротивлява на Божията наредба; а които се съпротивляват, ще навлекат осъждане на себе си.	Павел отъждествава бунтът срещу властите с бунт срещу Бога. Опасността е че бунтовниците могат да нанесат осъждане на себе си.	Води Бокам има интересна проповед по темата Римляни 13:1-2, за която може да прочетете на Трябва ли безпрекословно да се покоряваме на държавата? – Римляни 13:1-2 или да гледате видеото на:
3	Защото владетелите не са страшни за доброто дело, а за злото. А ти искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея,	Павел тук обяснава службата на владетелите. Те са поставени от Бога за конкретна работа. Тяхната работа е да подпомагат доброто и да наказват злото. Аргументът на Павел е че ако не искаш да се страхуваш от властта, трябва да вършиш добро. Тогава ще бъдеш похвален.	Хм! Ако обърнем внимание на историческия контекст, в който се намират римските християни, ще видим че вероятно по времето, когато това писмо е написано, на власт е Нерон. За него е трудно да кажем, че е бил радетел за доброто. Може би нещо друго има предвид Павел тук. Тук Павел обяснява смисълът на властите. Бих казал смисълът на „легитимните власти“. Има власти, които са легитимни – които Бог одобрява. И власти, които са нелегитимни – такива, които Бог не одобрява. Легитимните власти са онези власти, чийто корен е Небето. Исус казва „Моето Царство не е от този свята“. Царството на Исус и „небесно“. Царството на Исус има произход небесата. Небесното царство има своя „правда“. „Търсете Божието царство и неговата правда“.
4	понеже тя е Божия служителка за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото тя не носи напразно меча, понеже е служителка на Бога, отмъстителка за наказание на този, който върши зло.	Ето главната функция на властта – да бъде служителка на Бога за наше добро. Ако пък вършим зло, трябва да се страхуваме от властта. Бог е дал „меча“ на държавата, за да служи на народа, да отмъщава и наказва онези, които вършат зло.
5	Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.	Павел изтъква втора причина за покорството. Не само страх от властта. Трябва да се покоряваме заради съвестта (си).
6	Понеже затова плащате и данъци; защото са Божии служители тези, които са постоянно заети с тази длъжност.	Звучи като легитимацията на плащането на данъци. За да може да има хора, които на пълно работно време да могат да се занивамават с тази длъжност.
7	И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта.	Павел отбелязва, че трябва да даваме дължимото на всеки. Това включва данъците, таксите, митата. Но също включва почитта и страха.
8	Не дължете на никого нищо освен взаимна любов; защото, който люби другия, е изпълнил закона.	Не трябва да оставаме длъжници на никого.
9	Понеже заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не пожелавай“; и коя да било друга заповед се обобщават в тези думи: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“	„Човешките“ заповеди от Десетте заповеди се обобщават от заповедта „Да възлюбиш ближния си“. Това е дадено като аргумент за предния пасаж. Значи от любов към ближния да плащаме данъци :)
10	Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта е изпълнение на закона.	Акцентът е че любовта е изпълнител на закона, понеже любовта не върши зло.
11	И това вършете, като знаете времето, а именно, че е дошъл часът да се събудим от сън; защото нашето спасение е по-близо сега, отколкото, когато повярвахме.	Тук е интересно. Павел описва как идва часът „да се събудим от сън“. Включва и себе си в това нещо. Също казва, че „нашето спасение“ (на него и неговите слушатели) е „по-близо сега“. Има нещо, което се очаква да се случи. В следващите глави също има подобно изказване.
12	Нощта напредна, а денят наближи. И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека да облечем оръжията на светлината.	Павел продължава. Идва специален момент. И поради този специален момент, нека да отхвърлим делата на тъмнината. Нека да облечем оръжията на светлината. С две думи, приключвайте със злите си дела и започвайте да вършите само добро. Започвайте да вършите правдата на Божието царство, защото нещо ще се случи скоро.
13	Нека ходим подобаващо, като през деня – не в пирувания и пиянства, не в блудства и разпътства, не в кавги и завист,	Павел говори за „ние“, но се подразбира „вие“ – приключвайте с пиянствата, гуляите и произволните сексуални връзки. Приключвайте с караниците поради завист.
14	а се облечете с Господ Иисус Христос и не се грижете за страстите на плътта.	„Облечете се с Господ Исус Христос“. Какво означава това? Как се прави това „обличане“. „Обличаме се“ с Христос, когато насочваме ума си към Божиите неща и Божиите цели. Когато настроим и покорим живота си изцяло на Бога, Божието царство и неговата правда. Вървенето в правда не се случва случайно. За да живеем този живот ни трябва целеустрементост и 100% внимание и осъзнатост. Трябва да изградим този живот на святост. Той няма да се случи от самосебе си. И напротив, грехът се случва от само себе си. Само момент на небрежност, само момент на невнимание и грехът ни оплита. За да изградиш нещо положително ти трябват: целеустременост и внимание и осъзнатост За да разрушиш нещо е достатъчно: да бъдше небрежен

Log in to post comments

Римляни 14 – текстът

Стих	Текстът – Римляни 14	Коментар
1	Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.	Като християнин не е най-важното да си прав. Най-важното е да обичаш ближния, както себе си.
2	Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.	В днешното общество е много разпространено да се спори за това кой какво трябва и може да яде. Едни са вегани, други са месоядни, трети спазват определен режим. Някои пък се хранят по определен начин по религиозни причини. Не е наша работа да се препираме за тези работи.
3	Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.	Всеки да се храни по какъвто начин е решил и да не осъжда другия. Това се отнася за всички – както месоядците да не осъждат веганите, така и веганите да не осъждат месоядците. С две думи, има области, в които е въпрос на вкус и мнение и не е необходимо да злоупотребяваме с Писанието, за да налагаме нашата си теза. Приемай и обичай различния, заради Бога, който го е приема и обича.
4	Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.	Хм! Ето връзка с предходната глава. Тук има йерархия. Йерархията е такава, че всеки съди спрямо областта на владеене, която Бог му е поверил. Ако имаше семейство и децата ти са още малки, там може да съдиш. Ако си управник на град, там може да съдиш. Обаче нямаш право да съдиш хора, които не са пряко под властта ти. Остави Бог да съди своите слуги, а ти си върши своята работа.
5	Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.	Освен за храната, хората обичат да се карат за разни празници. Тук в контекста предполагам от една страна спорят по-религиозните юдеи и или поюдейчени християни, които искат да спазват старозаветните празници. А от другата страна са езичниците християни, които или не познават традицията или не я смятат за важна в светлината на Христос. И Павел казва всеки да си го прави и мисли както иска. По този въпрос не е важно сте единомислени, а тук Бог дава свобода на всеки човек.
6	Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.	Защото ако някой пази даден ден, той го прави в чест на Господа, а друг, който не пази някой ден, той пак го прави в чест на Господа. И с яденето така. Важното е да имаш добра мотивация и да го правиш за Бога.
7	Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.	Никой от нас не е е тук на този свят само и единствено да задоволява своите си щения и нужди.
8	Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.	Ние сме тук за да живеем за Господ. Каквито и да сме, Господни да сме.
9	Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.	Това е причината поради която Христос умря и възкръсна – за да владее над всички хора (и живи и мъртви)
10	Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.	Няма защо да съдиш брат си. Малко вземи и се смири. Освен това не презирай брат си. Един ден всички ние ще бъдем съдени пред Христовото съдилище. Спомни си какво каза Господ Исус при Господната молитва – „ако вие не простите прегрешенията на другите и вашите прегрешения няма да се простят“.
11	Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“	Припомняне от Писанието, че всеки човек ще се преклони пред Господ.
12	И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.	Мисли за това, че ще отговаряш за себе си пред Бога.
13	Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън пред брат си.	Вместо да се съдим един друг, повече мисли как да не поставяш спънка пред брат си.
14	Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.	В този свят нищо не е от само себе си нечисто (понеже Бог е сътворил всичко чисто), обаче поради съвестта, може да възприемаме нещо като нечисто, ако съвестта ни осъжда.
15	Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.	И струва ли си да загубиш брат си поради това, което ядеш. Понеже той се е съблазнил в теб?
16	И така, не оставяйте да се хули вашето добро.	Вече споменах, че за вашето добро се говори по целия свят. Не опетнявайте доброто си име със съдене по между си.
17	Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух.	Божието царство не се заключва в яденето и пиенето. Божието царство е правда, мир и радост в Святия Дух.
18	Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората.	Ако служиш в правда мир и радост в Святия Дух, така си угоден на Бога и одобрен от хората.
19	И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане.	Търсете и правете това, което служи за мир и за взаимно изграждане. Не мислете само за себе си и за корема си.
20	Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън.	Не прецаквайте хубавите неща заради едното ядене. Храната е по приниц чиста, но е зло за хората, които ядат против убеждението си.
21	Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява, или отслабва).	По добре не пий алкохол и не яж неща, които брат си счита за нечисти, за да не го препънеш. (Или поне не го прави пред него)
22	Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.	Яж си у дома каквото ти се яде и недей да спъваш брат си.
23	А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.	А за тези, които ядат противно на убежденията си казвам: Недейте, защото така се осъждате. Понеже всичко, което не става чрез вяра е грях.

Log in to post comments

Римляни 15 – текстът

Стих	Текстът – Римляни 14	Коментар
1	Обаче ние, силните, сме длъжни да носим слабостите на слабите и да не угаждаме на себе си.	Продължаваме темата за силните и слабите. Силните са длъжни да носят слабостите на слабите. Аз вметвам, че всеки е силен в определени неща, а е слаб в други. Тук насоката е всеки да е наясно с това в какво е силен и да служи на другите с дарбите и талантите си.
2	Нека всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за изграждането му.	Трябва да търсим онова, което е добро за братята, приятелите и семейството ни и да го правим там където те не могат сами да го правят за себе си.
3	Понеже и Христос не угоди на Себе Си, а както е писано: „Укорите на онези, които укоряваха Теб, паднаха върху Мен.“	Като пример Павел дава Христос, който вместо да направи нещо за себе си, той се пожертва за всички нас.
4	Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, за да можем ние чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда.	Друг начин да се каже „Цялото писание е боговдъхновено и полезно за поука и поправление...“
5	И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус,	И, все пак, бъдете единомислени по между си. Само че единомислени в Христос и в саможертвата, а не е казано че трябва да сме единомислени за това какво трябва да ядем.
6	така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Иисус Христос.	Хубаво е хората да бъдат единомислени в поклонението си пред Бога.
7	Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие, за Божията слава.	Така че трябва да се приемайме един друг дори и да сме с различни мнения.
8	И аз казвам, че Иисус Христос стана Служител на обрязаните заради Божията истина, за да утвърди обещанията, дадени на бащите,	Вижте примера на Христос, който стана служител на юдеите. За това си имаше причина – за да утвърди обещанията дадени на бащите. На юдейските бащи.
9	и заради това, народите да прославят Бога за милостта Му, както е писано: „Затова ще Те хваля между народите и Името Ти ще възпея.“	И въпреки че Христос е бил служител на юдеите, всички народи праславят Бога. Защото „спасението е от юдеите“. „Вие се молите за онова, което не знаете; ние се молим за онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.“ ~ Йоан 4:22
10	И пак казва: „Ликувайте, народи, с Неговия народ!“	Евреите / юдеите не са народ, който да си остане капсулован. Неговата мисия е била благовестителска – да разказва за Бога на народите. Чрез живота си и чрез мъдростта си и чрез Писанията.
11	И пак: „Хвалете Господа, всички народи! Да Го славословят всички народи!“	Повторение, за да го разберем по-добре.
12	И пак Исая казва: „Ще бъде Есеевият корен; и Този, който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите.“	„Есеевият корен“ е Христос. Есей е бащата на Давид. Пръчката, която се ражда от Давид (наследникът на Давид) е Исус Христос. В него е надеждата на народите. Христос е за всички народи.
13	И нека Бог на надеждата ви изпълни с всякаква радост и мир във вярата, така че да се преумножава надеждата ви чрез силата на Светия Дух.	Започва заключението. Тук са пожелания за благословение.
14	И аз самият съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко познание, и че можете да се наставлявате един друг.	Павел вярва в добрите качества на римските християни.
15	Но ви писах по-дръзко, за да ви напомня поради дадената ми от Бога благодат	Но е бил по-рязък, за да може да направи контраста с любовта на Бога в Христос.
16	да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.	Целта на това е да бъда служител на Христос между езичниците (които сте вие). Службата ми е да разяснявам благовестието, така че и езичниците да бъдат приети в тялото Христово – Църквата.
17	И така, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христос Иисус.	И, ето, има доста неща, за които бих искал да се похваля...
18	Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мен, за да приведе езичниците в покорност – чрез слово и дело,	...но за мен е най-важно да се похваля с Христовото действие в мен – да се похваля какво прави Бог чрез мен, за да доведе езичниците до покорство. Те пълноправни граждани на Божието царство.
19	със силата на знамения и чудеса, със силата на Божия Дух, така че от Ерусалим и около него, чак до Илирик, аз изцяло съм проповядвал благовестието на Христос.	Не просто да съм го споменал, аз изцяло проповядвам благовестието на Христос. И не само с думи но и с дела и със сила.
20	Но имах за цел да проповядвам благовестието не там, където вече беше известно Името на Христос, за да не би да градя на чужда основа;	Но целта ми беша да започна на чисто.
21	а както е писано: „Онези ще видят, на които не се е възвестило за Него, и онези ще разберат, които не са чули.“	Търсех онези, които не търсеха Бога.
22	Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас.	Затова не съм идвал при вас – вие вече имате необходимата основа.
23	Но сега, като нямам вече място за моето работене в тези области, и понеже от много години копнея да дойда при вас,	Но сега вече, след като съм си свършил работата и понеже от години желая да дойда при вас,
24	отивайки в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас.	... на път към Испания ще дойда. Ще се насладя на общуването си с вас и след това ме изпратете натам.
25	А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите.	Отивам да послужа на светиите (християните) в Ерусалим, че имат нужда.
26	Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.	Някои вече дадоха за нуждите в Ерусалим.
27	Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото, ако езичниците станаха участници заедно с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.	Езичниците благоволиха да дадат за юдеите в Ерусалим, но хем е дар от тях, хем е задължение, за щото заради юдеите езичниците станаха участници в духовните неща, така че са длъжни да им послужат и материално.
28	И така, като свърша това и като им запечатам този плод, ще мина през вас за Испания.
29	И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от (благовестието на) Христос.	Като идвам, ще дойда с изобилно благословение.
30	Но аз ви моля, братя, чрез Господ Иисус Христос и чрез любовта на Духа да се борите с мен с молитви към Бога за мен,	Но воювайте и се борете за мен в молитва.,
31	за да се избавя от непокорните на вярата в Юдея и моята служба за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите,	за да успея да се избавя от злобните юдеи
32	и с Божията воля да дойда при вас радостен и да си почина между вас.	И като идвам при вад да бъда радостен.
33	А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.	Завършек с пожелание: Бог да бъде с всички вас. АМИН.

Log in to post comments

Римляни 16 – текстът

Стих	Текстът – Римляни 16	Коментар
1	Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,	Послнието свърши (дали?). Послепис. Следва списък от хора, които Павел благославя и препоръчва за служба в църквата в Рим.
2	за да я приемете в Господа, както подобава на светии, и да ѝ помогнете в това, в което би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мен.
3	Поздравете Прискила и Акила, моите съработници в Христос Иисус,
4	които за моя живот си подложиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците.
5	Поздравете и църквата в техния дом и поздравете възлюбения ми Епенет, който е първият плод от Азия за Христос.
6	Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.
7	Поздравете Андроник и Юния, моите сродници и някога заедно с мен затворници, които са бележити между апостолите и които бяха в Христос още преди мен.
8	Поздравете възлюбения ми в Господа Амплият.
9	Поздравете нашия съработник в Христос Урван и възлюбения ми Стахис.
10	Поздравете одобрения в Христос Апелий. Поздравете онези, които са от семейството на Аристовул.
11	Поздравете Иродион, моя роднина. Поздравете тези от семейството на Наркис, които са в Господа.
12	Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете възлюбената Персида, която е работила много в Господа.
13	Поздравете избрания в Господа Руф и неговата и моята майка.
14	Поздравете Асинкрит, Флегонт, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.
15	Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, и Олимпан, и всичките светии, които са с тях.
16	Поздравете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.	Това е неразбираемо за мен. В този сексуализиран свят, в който живеем днес, целувката би могла да бъде възприета грешно. Изгледжа тогава не са имали такъв проблем.
17	И аз ви умолявам, братя, да внимавате на тези, които причиняват разцепления и препънки противно на учението, което сте научили, и се отвръщайте от тях.	Не се поддавайте на разцепления, но премахвайте хората, които ги причиняват.
18	Защото такива хора не служат на нашия Господ Иисус Христос, а на корема си и със сладки думи и красиви речи прилъгват сърцата на простодушните.	Разцепниците не служат на Господ Исус Христос, а на плътта.
19	Защото вашата послушност е известна на всички, затова се радвам за вас. Но аз искам да бъдете наистина мъдри относно доброто, а прости относно злото.	Но се радвам за вашата послушност, която е известна на всички.
20	А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас.	Ето този стих винаги ме е впечатлявал. Става въпрос за „скоро“, тоест, ако не няколко години, то поне в рамките на живота на хората, които четат. Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви Сатана ще бъде смазан под краката ви идните години. Ако сега сме 58-66 г. Сл. Хр., то ще дойдат дни, когато Сатаната ще бъде смачкан под краката „ви“. Под краката на читателите на това писмо.
21	Поздравяват ви моят съработник Тимотей и моите сродници Лукий, Ясон и Сосипатър.	Следват поздравления от различни хора.
22	Аз, Тертий, който написах това писмо, ви поздравявам в Господа.
23	Поздравява ви Гай, гостоприемник на мен и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.
24	(Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас. Амин.)	Пожелание: Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас. Амин.
25	А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена,	Павел завършва със слава за Бога: А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата, на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове. Амин.
26	а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата,
27	на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове. Амин.

Log in to post comments